Трети март е ден, в който празнуваме възстановяването на българската държава след почти петвековно османско владичество.
Смъртта на десетки хиляди българи, възстанали срещу султана през 1876 г., предизвиква съчувствие в цял свят. Свикана е Международната Цариградска дипломатическа конференция 1876-1877 г., с участието на представители на Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Според Европейския проект, приет на тази конференция, българите на трябва да получат автономия. Характерно е, че сред представителите на 6-те европейски сили няма противоречия относно етническата граница на българите с гърци, албанци, сърби, турци и румънци, и те единодушно я определят. Признато е абсолютното мнозинство на българите, с принципа на националистите, в историко географските области Македония, Тракия, Мизия с Добруджа. Тъй като Османската империя не изпълнява решението на Цариградската конференция, Руската империя й обявява война. Повече от 7 хиляди българи доброволци веднага влизат като опълчение в руската армия, а до края на войната те са повече от 14 хиляди. Доброволците българи са от цялата етническа територия, повече от 1 000 са от Македония. За Западните български земи няма събрани точни данни, но само от Ниш са 25 опълченци, от Пирот – 14, от Лесковац – 4, от Бяла Паланка – двама. С активното и решаващо участие на българския народ във войната Османската империя е победена. Наред с дружините на опълчението, действат още много български доброволчески отряди, народни горски чети, водени от прославени войводи като Панайот Хитов, Филип Тотю, дядо Ильо, капитан Петко Войвода и много др. Българите са разузнавачи, които превеждат руските войски по всички възможни проходи, пътища и пътеки, с което им осигуряват стратегическо и тактическо надмощие пад противника. В разгара на войната почти 60% от нуждите на руската армия от изхранването на хората и конете, отопление в студената зима, лекарства и санитарна помощ и др., са покривани от българските общини, от доставките, които прави българското население. Редом с опълчението и другите военни формирования на българите, тази материална подкрепа също е важен и решаващ фактор за победата на руската армия.
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано се подписва прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя. Съгласно този договор извън пределите на Княжество България остават райони с компактно българско население, околиите: Ниш, Прокопие, Куршумлия и Лесковъц, дадени на Сърбия; Северна Добруджа (включва 10 околии) е отстъпена от Османската империя на Русия срещу парична контрибуция и по-късно е разменена от Русия с Румъния срещу Южна Бесарабия. Извън пределите на Санстефанска България, която обхваща Мизия, Тракия и Македония, остава чест от Южна (Егейска) Македония, части от Средните Родопи, от Западна и Източна Тракия.
Съгласно Санстефанския договор България е автономно трибутарно княжество с християнско правителство и народна войска. Държавният глава – княз, се разбира от населението и се одобрява от Високата порта със съгласието на великите сили. Срокът за пребиваване на руските части в България е две години. С този договор се предоставя независимост на Сърбия, Черна Гора и Румъния.
Денят на подписването на Санстефанския договор – 3 МАРТ 1878 г. – става всенароден български празник. Признателните поколения го отбелязват с тържества и полагат венци и цветя пред паметниците на загиналите за освобождението на България.
Йордан Колев