Поддържането на културно-историческото наследство и паметта на бесарабските и таврийските българи винаги са били подкрепяни от родолюбиви личности и организации. В тази връзка Дружество „Родолюбец“ чиято основна мисия са връзките със сънародниците ни, живеещи в областите Бесарабия, Таврия, Крим, в далечен Казахстан, както и в постсъветското пространство повече от 30 години инициират поставянето на Паметната плоча.
Официалното откриване бе съпроводено от скромна церемония, която уважиха представители на общината в Тутрака; кметът на Тутракан – д-р Димитър Стефанов; директорът на Историческия музей в гр. Тутракан – Петър Бойчев; членове на УС на Дружество „Родолюбец“; изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова и инициаторът за поставянето на паметната плоча – Анастасия Якова потомка на таврийски българи.
Историята помни и разказва за няколко хиляди души, наши сънародници от Таврия, днешна Запорожка област в Украйна, които по време на Втората световна война се преселват в отечеството ни с надежда за по-добър живот. Те са подкрепени от цар Борис III, посрещнати, настанени и оземлени са в селища от Североизточна България и им е дадено българско поданство. След установяването на новата власт през 1944 г. обаче таврийските българи са принудени да напуснат България, депортирани са обратно в СССР, избити, репресирани и/или отпратени далеч от родните си краища в пустините на Средна Азия и в Сибир. Воденската гора е едно от знаковите места за историята на таврийци в България. Именно тук се предполага, че почиват костите на десетки невинни жертви, убити заради факта, че просто са искали да останат в България, защото са българи. Около 40 души, които официално са отказали да напуснат страната, са били разстреляни и заровени в околностите на Воденската гора. Които и да са били застреляните в околността на Воденската гора наши сънародници от Таврия, станали невинни жертви на „дългата ръка на Сталин“, паметта на тези хора заслужава да се тачи, както и да бъде обозначено мястото на тяхната гибел.
Паметната плоча е поставена на входа на Ловното стопанство, обозначавайки по символичен начин случилото се преди 77 години и напомняйки на съвременниците ни за превратностите в съдбата на различните клонки от българската народност през трагичния ХХ в. в.
Снимки: ИАБЧ
