Точната рождена дата на Св. Методий не е документирана, предполага се, че е в периода между 810 и 820 г. Роден е в град Солун в семейство от български етнически произход. Бащата е висш сановник в Източната римска империя (в историческата книжнина след ХVІІІ в. наречена Византия), но в семейството се говори старобългарски език, който св. Методий познава отлично, както е видно в създадените от него книжовни трудове. Още в детството си той се отличава с голяма любознателност и получава добро образование. На 20 годишна възраст поради начетеност, мъдрост и представителен физически облик той става управител в старобългарско княжество, включено във Византия, но не напълно подчинено на военноадминистративната й организация. Младият мъж, тогава със светско име Михаил или Атанасий управлява областта 10 години и се проявява като мъдър управник и смел военноначалник.
Поради политически промени в империята, той изоставя светската кариера и постъпва в манастир на планината Олимп, в областта Витиния, Мала Азия (днес в държавната територия на Турция, планина Улудаг) като приема духовно име Методий. В манастира при Методий идва и много по-младият брат Константин (най-малкото от седемте деца в семейството, а Методий е най-голямото), който вече е проявил изключителни способности в овладяване на тогавашното познание във Византия и е наречен Философ. Вероятно поради политическите събития Константин се вижда принуден да напусне престолния град и да отиде при по-големия си брат.
Двамата братя усърдно се занимават с книжовна дейност. На базата на ползвани от българите до тогава писмени знаци, на гръцката, латинската и други писмени системи, те създават азбука съобразена с особеностите на езика, който се говори от българите, както и от мнозинството на населението на Балканския полуостров, Средна и Източна Европа. Многобройно българско население живее в Мала Азия и сред това население в областта Витиния двамата братя живеят и работят. От средата на тези българи Методий и Константин подбират свои ученици и създават книжовен кръг. В този книжовен кръг са направени първите преводи на богослужебни книги от гръцки на български и сред българите във Витиния за пръв път се води богослужение на български език. За българите приели християнството се определя ново име - „словени”, сиреч хора възприели Божието слово.
След създаването на азбуката при преводите на християнската книжнина се формира книжовна норма на старобългарския език, а не само църковен език. Според тази норма равноапостолите-просветители наричат и езика „словенски”, сиреч „език предаващ словото Божие”. Така е сложено началото на „словенска” християнска култура, която следва да носи името СТАРОБЪЛГАРСКА. В старата книжнина и в многобройните преписи до ХVІІ век се посочват българи, сърби, хървати, няколко десетки племенни названия, но никъде не се употребява понятието „славяни”, за което от ХІХ в. започва да се твърди, че е древен етноним на „словеноезичните” народи. Непрекъснато се правят опити кирило-методиевския език да се представи като наддиалектен, наднационален културен език, че е създаден изключително като църковен и богослужебен християнски език, от който се е формирал старобългарския литературен език. Възприето е и наложено в литературата понятието „църковнославянски език”, даже периодизация се прави, като за първите преводи на старобългарски се употребява „староцърковнославянски”. Това се прави с цел да се отрече историческото място на старобългарския език. За да се отрича старобългарската основа на кирило-методиевият език се абсолютизира близостта на „словенските” езици тогава, поради което братята са разбирани в Моравия и Панония, а по-късно в Сърбия и Русия.
Книжовната и богослужебна дейност на двамата братя във Витиния е прекъсната от императорът на Византия Михаил ІІІ (842-867) и патриарха на Константинопол Фотий (858-867 и 877-886), които натоварват Методий и Константин с държавническа и мисионерска дейност – Хазарската мисия 860-861 г. По време на тази мисия е извършена важна дипломатическа, мисионерска и просветителска дейност. Повече данни са запазени за проявите на Константин, но редом с него през цялото време е Методий. След успешния завършек на мисията, когато братята се завръщат в Цариград, на Методий е предложена архиепископска катедра. Той не приема архиепископския жезъл, но се съгласява да стане игумен на манастира Полихрон, на юг от Витиния в областта Сигриани (днес в Турция).
През 862 г. в Цариград пристигат пратеници на моравския княз Ростислав (846-870). Те носят искане от своя владетел във Велика Моравия да бъде изпратен учител и наставник, който да разяснява християнската вяра на разбираем, на говоримия от населението език. Императорът и патриарха натоварват с отговорната задача Методий и Константин, които заедно със своите ученици подготвят на „словенски език” най-необходимите текстове от богослужебните книги и потеглят към Велика Моравия. Започва Моравската мисия 863-885 г., която увенчава книжовното и мисионерско дело на светите братя.
Разделението на Римската империя на Западна и Източна довежда и до обособяване на два християнски центъра в Рим и в Константинопол. Християнската църква със своята мисионерска дейност подготвя и активно участва във военнополитическите акции на аристокрацията. През ІХ век в западните предели на Балканския полуостров, провинция Илирик и в Средна Европа, провинция Панония и други се води борба между Византийската църква, Римската църква и източнофранкското немскоезично духовенство. Тя съответства на политическото съперничество между Византия, Папската курия, Източнофранкското кралство и Велика Моравия за влияние сред населението, което ще се нарече „словене” според книжовната езикова норма създадена за него от Константин и Методий. Като високообразовани хора, мисионери на църквата и поданици на Византия, натоварени с държавническа дейност, двамата братя са наясно с проблемите на Моравската мисия в този възел от противоборства.
Тяхната готовност да поемат мисията и лична активност да я осъществяват се дължи на убеждението им, че всеки народ има право да твори собствена култура на своя език. Това убеждение е блестящо защитено от Константин в спор с привържениците на „триезичната догма” във Венеция. Той заявява на опонентите си: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?”. Още през VІІ в. архиереите на църквите в Рим и Константинопол налагат разбиране за богоизбраност само на три „свещени” езика в християнския свят – еврейски, гръцки и латински. По този начин се отхвърля използването на друг език и писменост. За пръв път в Средновековна Европа старобългарските просветители Константин и Методий създават нова цялостна и завършена писмена система, която отразява жив народен говор. За пръв път се превеждат на говорим език всички важни богослужебни книги и нов книжовен език се въвежда в богослужението, целенасочено и системно се разпространява нова писменост и просвета.
Методий и Константин със своите ученици отиват в Рим за да защитят своята мисионерска и просветителска дейност. Посрещнати са от папа Адриан ІІ (867-872), който освещава богослужебните книги на „словенски език” и в няколко от християнските храмове в Рим се извършва богослужение на този език. На Методий и петима от учениците са дадени различни духовни санове. В Рим Константин се разболява тежко, приема духовно име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Останал сам Методий непоколебимо продължава мисионерското и просветителско дело.
По искане на Панонския княз Коцел (861-874) Методий е ръкоположен за архиепископ. Възобновена е Сремската архиепископия, която възниква още през първи век при посещенията на първоапостол Павел на Балканите и е равнопоставена на християнските центрове в Рим и Константинопол. Тази архиепископия просъществува до шести век, когато е унищожена със съвместните усилия на Рим и Константинопол. Папа Адриан ІІ в специално писмо до княз Ростислав, княз Коцел и нитранския княз Светополк (870-894) ги уведомява, че архиепископ Методий е негов пратеник (папски легат) за Моравия и Панония и има право да обучава, да проповядва и да извършва богослужение на словенски език. Но Методий не успява да стигне до гр. Срем (Сирмиум) за да оглави своята архепископия. През 870 г. епископите немци на Залцбург, Пасау, Фрайзинг и други организират залавяне и съд над Методий. Почти три години той е заточен, най-вероятно в Бавария, в манастира Елванген. Освободен е през 873 г. по искане на папа Йоан VІІІ (872-882) с право да поеме архиепископията си, но със забрана да използва словенски език в богослужението. Едва през 880 г. папа Йоан VІІІ се съгласява с употребата на словенски език, при условие че Евангелието се чете първо на латински език.
През 883 г. Методий посещава Цариград, където е посрещнат с почести от император Василий І Македонец (867-886) и патриарх Фотий. Двама от учениците му със словенските книги остават в престолния град и според някои изследовател са изпратени при владетеля на България княз Борис Михаил (852-889).
Въпреки различните пречки и всевъзможни обвинения: пред местните князе, че ги изобличава в нечист живот; пред папата, че се стреми да откъсне Моравия и Панония от диоцеза на Римската църква; пред Цариград, че е станал служител на папата, Методий със смелост и постоянство продължава Моравската мисия. През последните години от своя живот, той извършва голяма книжовна дейност. До 880 г. са преведени на словенски само най-необходимите богослужебни книги - Евангелието, Апостола, Псалтира и избрани църковни служби. Методий заедно с учениците си превежда изцяло Библията, Номоканона и Отеческите книги. Предполага се, че по това време превежда и съчиненията на своя брат, св. Кирил. Създава и оригинални съчинения като канона за Св. Димитър Солунски, Анонимна хомилия. Кирил и Методий слагат начало на традиция в преводаческото изкуство, да не се прави буквален превод, а основното, най-важното в превода е да се предаде смисълът на съдържанието. „Ние се стараехме преди всичко да предадем същия смисъл, защото именно заради смисъла привеждаме тази книга” обяснява ученикът им Йоан Екзарх. В някои от изворите се говори за философски трудове, „учение” на св. Методий.
Така св. Методий остава в историята като един от създателите и главен разпространител на напълно оформената книжовна норма на „словенски език”, която може да обслужва обществения живот като латинския и гръцкия език. Св. Методий гради културен мост на сътрудничество между Рим и Цариград, но след смъртта му на 6 април 885 г. съграденото в Средна Европа е съборено до основи. Папа Стефан V (885-891) не само не одобрява св. Горазд, когото св. Методий посочва приживе за свой приемник, но поставя за архиепископ немеца Вихинг. Новият архиепископ осъжда делото на св. Методий, забранява богослужението на словенски и нарежда всички нарушители на тази забрана, след две предупреждения да бъдат отлъчвани от църквата. Учениците на Кирил и Методий са подложени на преследване, хвърлени в затвора, а след това изгонени от Моравия и Панония. По-голямата част от тях се добират до България.
България спаси и разпространи създадените от светите братя писменост и книжнина. Непреходна е посредническата мисия на България, на Преслав, Охрид и Царевград Търнов за приобщаването към християнската цивилизация и подтик към самостоятелно културно развитие на Средна и Източна Европа, на словенските и другите народи. В България бе създадена голямата част от книжнината, с която се запази спомена за живота и делото на Св.св. Кирил и Методий. Всъщност българите предоставят на останалите словенски народи готов, обработен, богат и изразителен литературен език, голям преводачески опит и готова книжнина. Българската църква канонизира братята за светци и така те са възприети от Православния Изток, а по-късно и от Римокатолическия Запад. В България се създаде научна дисциплина Кирилометодиевистика и бе издадена „Кирилометодиевска енциклопедия” в четири тома.
Светите братя полагат началото на словенската християнска култура, но България спасява и продължава това начало. В стихът на народния поет Иван Вазов е казано точно, че българите са дали „на вси славяни книга да четат”. Западните словени не опазват писмото, но културният подтик, който им дават Св.св. Кирил и Методий е достатъчен да съхрани стремежите им към собствено културно развитие.
Йордан К. Колев