Предколедно в Държавната агенция за българите в чужбина беше курирана изложба на рисунки на отличени деца през годините в конкурса за рисунка на Държавната агенция за българите в чужбина „България в моите мечти“, който през тази година навърши 20 години.
Конкурсът е учреден през 2001 г. с цел да приобщава най-младото поколение българи зад граница към Родината, да съхранява националната историческа памет и културни традиции. Ежегодно се селектират рисунки, които биват представяни във фестивали и други културни прояви в България. ДАБЧ популяризира таланта и родолюбието на българчетата по света и с издаването на каталози, календари, книжки и мултимедийни продукти, в които са публикувани отличените детски рисунки през изминалите години от началото на конкурсната проява.
Рисунките бяха част от иницативата на Агенцията - „Октомври – месец на Болград“, по случай 200-годишния юбилей от създаването на Болград. Пътуващата изложба беше представена с голям успех в градовете Варна, Пловдив и Велико Търново. В платната се отразява по един изключително романтичен и нежен начин, пропит от чистотата на детския поглед и състоянието на детската душа отношението към България. Конкурсът за рисунка, с двадесетгодишна история, „България в моите мечти“ побира в себе си красотата на заснежения връх на планината до необятното и красиво Черно море, хубостта на българката и традициите в живота на българина, детските игри на пързалката и заразяват с настроение и усмивка.
А има ли нещо по-хубаво от това да се усмихнем и да бъдем по-добри?
Както споделя в своето есе „ Доброто ражда добро“ ученикът Арсений Тропанец на 12г. от Одески БКПЦ „Аз Буки Веди“ към Конгреса на българите в Украйна, участник в 25-то издание на литературния конкурс „Стефан Гечев“ цит.: Животът ни е кратък, обаче аз вярвам, че всеки от нас може да бъде безсмъртен. Какво ли за това трябва, ще попита всеки от вас, трябва само да си Човек! Открийте си сърцата, пуснете доброто, то ще се върне сто пъти повече и сто пъти по-голямо!“
откъс от творбата „Доброто ражда добро“
„ Да обичаш всички и всичко наоколо. Да живееш с любов и вяра в най-хубавите човешки качества. Никой от нас не се е родил съвършен. Това значи, че сме грешни и можем да грешим на всяка стъпка. Обаче никой не ни забранява всеки път да молим за прошка, да правим изводи и да вървим по светлата страна на пътеката. Най-голямата ценност в живота е разумната и целеустремената добрина. Доброто е хубаво с това, че е насочено не към себе си, а към някой друг от обкръжаващите те хора. Да живееш, за да носиш на хората добро, за да улесняваш техните страдания, за да ги радваш… Ама не е ли в това истинското щастие? Щастието постига само онзи, който е добър, който се стреми да направи щастливи другите. Според мен, най-голямото щастие е да споделяш и най-малкото, което имаш с тези хора, които се нуждаят. Добротата и вярата в Бога, за българите, са качества, които не са подвластни на времето. Ето го богатството -- да раздаваш добро по света!“ споделя ученичката Маргарита Колева на 11 години в своето есе „За добрите дела“ от Българо-украински културно-образователен център „МЕДИА“, с. Владичень, Одеска област, Украйна.
Децата са онези, които правят Земята едно по-добро място за живеене, защото са чисти, искрени и непредубедени. Те са силата, която може да променя света и навярно всеки възрастен може да вземе пример от тях.
Нека раздаваме добро по света!
