На 18 Февруари се проведе Международният Фестивал на Мартеницата в гр. Брюксел. В такъв формат на участниците: България, Молдова и Румъния, събитието се провежда за втора поредна година, но за първа година се обединяват три български училища в Белгия в една благотворителна кампания за "Карин дом" Варна: Българското народно училище в Брюксел (БНУ), българската секция към Европейското училище в Лакен, Брюксел и Българското училище в Гент. Всичките събрани средства 967,80 евро отиват в полза на над 350 семейства в нужда.
Високият професионализъм в организацията на Фестивала си личеше отвсякъде. Всяка държава имаше участие. Почетни гости на събитието бяха Посланиците на съответните държави.
Българските деца бяха отлично подготвени от техните учители. Пяха и танцуваха под ръкоплясканията на всички. Децата Пижо и Пенда бяха неповторими. Те имаха главна роля в тържеството. Разказаха легендата за мартеницата и нейната символика на български и френски език.
Овациите на публиката спечели Ванина Стуки, ученичка от Българско народно училище, която изпя великолепно две български народни песни, докато нейните съученици я подкрепяха с хоро. Огромна благодарност на музикалния ни педагог, г-жа Галина Гегова.
Повечето от присъстващите, получиха малка двуезична брошура, посветена на Мартеницата. 70-те броя се оказаха крайно недостатъчни. Сърдечно благодарим за предоставения текст на български език от Изпълнителна агенция за българите в чужбина, за другото се погрижихме ние от БНУ към БКА.
Силни аплодисменти получиха и Акапелната фолклорна формация "Булгапея", Брюксел, с няколкото весели песни, които чухме в тяхното изпълнение. Те направиха спонтанна премиера и на "Есенчице-ябълчице" на любимия им Стефан Драгостинов.
Изказваме поименна благодарност за оказаното ни цялостно съдействие на Денка Георгиева, Мария Маринова, Зорница Христова, баба Дори, Нина Христова и Светозара Кабакчиева.
Радостни сме от стореното добротворчество и за децата в "Карин дом", и за учениците ни! Примерът, които даваме е най-добрият учител.
Прекрасно е, когато хората от различните страни откриваме и се радваме на общите неща в живота. Бяло – червеният конец е това, което в един ден ни свърза всички и направи този незабравим празник!
Текст и снимки: Валентина Найденова, училищен ръководител в Българско народно училище – Брюксел