Изложба на Латвийско-българското културно дружество „Кирил и Методий“
1-22 март 2025 г., Рига, NVO nams
По случай деня на Баба Марта 1 март и Деня на Освобождението на България от османско иго 3 март, Латвийско-българското културно дружество „Кирил и Методий“ организира изложба „Българските традиции за Баба Марта и мартеницата", която ще бъде открита за посещения от 1 до 22 март 2025 г. (вкл.), от понеделник до събота (вкл.), от 9.00 ч. до 21.00 ч., на адрес: NVO nams, Ieriķu iela 43a, Riga, 1-ви и 2-ри етаж.
В изложбата ще бъдат представени традициите на Баба Марта и мартеницата, които са регистрирани като нематериално културно наследство на ЮНЕСКО:
- Носене и подаряване на мартеници
Всяка година на 1 март всички българи се закичват с мартеници - една вековна традиция, свързана с изпращането на зимата и посрещането на настъпващата пролет, като се поздравят с „Честита Баба Марта!“.
Както на този ден, така и няколко дни след това, българите си разменят и носят за здраве и късмет мартенички, направени от червена и бяла прежда, като вярват, че те ги предпазват и от зли сили. Мартениците се подаряват на близки, приятели и колеги и се носят на китката (като гривна) или закачени на ревера. В някои села хората украсяват и къщите и домашните си животни.
На този ден и няколко дни след това българите си разменят и носят т. нар. мартеници - украса от червени, бели, червени и бели усукани конци, които символизират здраве и щастие и действат като късметчета срещу зли духове. Мартин ботушите се подаряват на семейство, приятели и колеги и се носят около китката или се закачат за дрехите. В някои села хората също украсяват къщите и домашните си любимци.
Най-популярната мартеница в България е „Пижо и Пенда“, която изобразява едно семейство. Пижо е мъжът и обикновено в бял цвят. Пенда е жена му и обикновено е в червен цвят.
Мартениците могат да имат най-причудливи форми и размери: гривни, колиета, пискюли, помпони, цветя, подкови и т.н. Бялото е символ на чистота, невинност, красота и радостта. Червеното се свързва със здравето, живота, плодородието и смелостта.
Предвид факта, че България е традиционен производител на вино, любима мартеница на много възрастни е комбинацията от две бутилчици, пълни с бяло и червено вино.
Според традицията хората се закичват с мартеници за определен период от време, чийто край обикновено се свързва с първите признаци на пролетта – пристигнал щъркел или цъфнало плодно дръвче. След това хората могат да завържат своите мартеници на цъфналото дърво - за плодородие.
- Световно културно наследство на ЮНЕСКО
Традицията за носене на мартеници на 1 март съществува освен в България и в Република Северна Македония, Румъния и Молдова, както и в части от Гърция, Сърбия, Албания и Украйна. В различните страни мартеницата може да има свое местно име, което почти винаги се свързва с месец март.
След съвместно заявление от страна на България, Република Северна Македония, Румъния и Молдова тази традиция е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството от 2017 г. (12.COM).
Текст и снимки: Латвийско-българското културно дружество „Кирил и Методий“
