В българския фолклор има много мистични персонажи, като един от най-известните е Баба Марта. Името й е свързано с месец март, който според древноримската традиция е първият в годината. Според тази традиция Нова година настъпва на първи март. В нашите български традиции, празнуването на Баба Марта е символ на идващата пролет и носи пожелание за здраве и плодородие заедно с възраждащата се природа. Баба Марта е възрастна жена, сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари). И докато братята са сурови, люти и постоянно намръщени, Баба Марта е непостоянна, ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. Според българска народна приказка, една жена се подвела от сутрешното мартенско време и излязла в планината да пасе козите си. Баба Марта се расърдила и пратила снежна виелица, която затрупала жената и козите й в планината.

           Българската традиция е свързана с древната история на Балканския полуостров и с всички земеделски култове към природата. Има много обичаи и празници, посветени на Баба Марта и идващата пролет. Най-известният обичай е закичването на хора, млади животни и плодни дървета с мартеница – усукани бяла и червена, вълнена или памучна нишка. На първия ден на месец март най-старата жена в семейството връзва на ръцете на децата мартеница за здраве и против уроки. С мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден ; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки. 

          Всъщност, обичаят за връзването на мартеници е езически, води началото си от палеобалканската, тракийска и елинска древност. След приемането на християнството в българските земи на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, които се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Според народното поверие мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

         Както всички знаем, мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на България конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

            Обичаят за връзване на мартеница, извън държавните граници на България, е познат в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Албания и Гърция. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца. В Гърция се връзват само на ръцете на децата. Мартеницата е номинирана от България, Македония, Молдова и Румъния и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.   

                                                                                                           Йордан Колев