Света Злата Мъгленска е българска и гръцка светица и великомъченица, живяла през XVIII век по време на османското владичество на българските земи. Ражда се в бедно българско семейство в село Слатина, Мъгленско, Южна Македония, днес Хриси в държавните граници на Гърция. Злата има още три сестри. Още от малка си проличава нейната рядка телесна и душевна красота, смиреност, благочестивост и чистата, твърда и непоклатима християнска вяра. Рядката хубост на девойката ѝ донася големи изпитания и става повод да понесе страданията на великомъченица.
Според житието на светицата млад турчин я издебва и заедно с други турци я отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се омъжи за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците като разбират, че не могат да я склонят, дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 г. Българската православна църква почита паметта ѝ на 18 октомври всяка година. Цариградската патриаршия, както и Гръцката православна църква, Сръбската, Руската, Македонската и други православни църкви я честват на 13 октомври, както е записано в основния източник на житието ѝ "Нов мартирологий" на преподобни Никодим Светогорец. На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия.
През 2009 г. по предложение на историка проф. Пламен Павлов св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина при председателството на Райна Манджукова учредява наградата "Българка на годината" на името на Света Злата Мъгленска, която се обявява всяка година на 21 януари.
За 2009 г. наградата е присъдена на Спаска Митрова - гражданка на Република Македония, преследвана за българското си самосъзнание и Костадинка Кунева – българска гражданка работеща в Гърция, пострадала от терористичен акт заради синдикалната си дейност.
За 2010 г. наградата е присъдена на Калинка Кюпер – от 50 години живее в Германия, създава Българо-германското дружество „Иван Вазов”. Активен общественик.
За 2011 г. наградата е присъдена на Петя Цанева – живее и работи в Мадрид, Испания, основател и председател на Асоциацията на българите в Испания „Балкан”. Активен общественик.
За 2012 г. наградата е присъдена на Снежана Симеонова – гражданка на Сърбия, дългогодишен учител по български език и директор на гимназията „Св.св. Кирил и Методий” в Цариброд, радетел за запазване на българския език и българската културна традиция в Западните покрайнини и Боянка Иванова – основател и директор на Българското неделно училище „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ.
За 2013 г. наградата е присъдена на Снежина Мечева – директор на Българското неделно училище към българското посолство в Лондон, Великобритания; съосновател и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина и Сирма Зидаро-Коунова – председател на Българския културен клуб в гр. Острава, Чехия.
За 2014 г. наградата е присъдена на Ирина Ботева-Владикова – директор на българо-австрийското училище „Св.св. Кирил и Методий” във Виена, което е най-голямото българско училище в чужбина.
За 2015 г. наградата е присъдена на Ружка Николова – създател на Аржентинско-българска фондация; ръководител на Българско културно дружество „Иван Вазов” в гр. Берисо; организатор на курсове по български език и пр.
За 2016 г. наградата е присъдена на Ваня Велкова – основател и в продължение на години директор на Българско неделно училище в Хамбург, Германия; активен общественик и популяризатор на българската култура.
За 2017 г. награда е присъдена на Десислава Стефанова – създател и ръководител на Лондонския български хор за народни песни; преподавател по народно пеене в Българското неделно училище „Иван Станчов” към българското посолство в Лондон.
За 2018 г. наградата е присъдена на Иринка Гочева – ръководител на българския ансамбъл „Хоро” в Чикаго, САЩ.
За 2019 г. наградата не е присъдена.
Йордан Колев