На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Рилски, който е смятан за небесен закрилник на българския народ. Празникът се почита от българите като Отчовден, (ден на Отеца). Свети Йоан Рилски е патрон на много православни храмове и манастири. Сред тях на първо място е основаният от него Рилски манастир, който е крепост, предназначена да издържи на атаките срещу духовните устои на българския народ.
Според житието на светеца, той е роден около 876 година в с. Скрино, Бобошевска община, област Кюстендил. Селото е разположено в Руенската планина, най-северната част на Влахина планина, близо до река Струма. Светецът живее по времето на княз Борис – Михаил, цар Симеон Велики и цар Петър. Като младеж до 25 годишна възраст е бил пастир. Решен да се отдаде на богоугоден живот и богослужение, той постъпва в близкия манастир „Св. Димитър”. В манастира той се отдава на заложбите си за духовно-съзерцателен живот, научил четмо и писмо, получил образование и познание от свещените и богослужебните книги. Св. Йоан приема монашество, но не остава за дълго в манастира. Той се стреми към уединение и съзерцание. След като се подвизава на различни места, се установява във високата и сурова планина Рила, наричана Рилската пустиня. Там се изявява като отшелник и праведник и основава манастир, който съществува повече от 1000 години.
Преди смъртта си Преподобният Йоан отива на пълно уединение, където написва своето „Завещание”. Почива сам на 18 август 946 година и е погребан в притвора на храма, в каменна гробница, която е запазена до днес. Около 980 година нетленните му мощи, по негово откровение, са извадени и пренесени в град Средец (София). Предполага се, че тогава е направена канонизацията на Св. Йоан.
През 1183 г. унгарският крал Бела III, при война с Византия, завладява Средец и отнася мощите на Св. Йоан в своята столица Гран (Остергом). Там, според житието на Св. Йоан, написано от патриарх Евтимий Търновски, „католическият епископ на града не идва на поклонението пред мощите и казва: „Аз много добре зная всички светци и никъде не намирам тогова със светците!” и веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно… Когато се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че е пострадал поради неверието си в светеца. Затова бързо се завтече към ковчега на светеца и като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Йоан не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи да говори хубаво… Когато кралят узна всичко това го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна неговите мощи и с големи почести ги върна пак в Средец и ги положи в църквата на неговото име през 1187 година”.
От София – подир 200-годишно пребиваване тук българският цар Асен, пренася мощите на св. Йоан Рилски в своята столица Велико Търново в 1196 година. А след като България е завоювана от османците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренасят светите мощи в своята обител в 1469 година, където те почиват и до сега. .
Наричан още приживе „ангел господен” и „небесен жител”, св. Йоан Рилски е небесният покровител на България. Към името му неизменно се добавя Чудотворец – заради чудесата, извършвани от него – преди и след като напуща земния свят. До нас са достигнали 16 жития на светеца. Най-старото е от XII век – т.нар.„Народно (безименно) житие”. Изследователите предполагат, че е съществувало и по-старо, съставено скоро след смъртта на светеца. Литературните източници на „Народното житие” не са известни, но със сигурност то обединява битуващите по онова време предания за Рилския отшелник.
Една от най-разпространените легенди рисува образа на св. Йоан Рилски, като безсребреник и чудотворец от ранга на самия Христос. Това е преданието за цар Петър Благочестиви и желанието му да види отшелника. Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (София), решава да продължи към планината Рила и да го намери. Царските пратеници, девет души, дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, казали му за какво са дошли. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал съвсем малко твърд черен хляб и хората си помислили, че ще останат гладни. Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил така, че хлябът не само стигнал за всички, но се оказал и невероятно вкусен. Един от пратениците бил болен, но веднага оздравял. Върнали се при господаря си с грейнали лица, разказвали един през друг какво са чули и видели. Царят тръгнал сам да съзре почитаемия лик на стареца, но мястото било труднодостъпно и не успял. Отново изпратил вестоносци, а Йоан Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да запали огън. „Всичко е от Бога възможно, а не от хората… Така ни е отредено да се видим” – се казвало в посланието. Монахът също запалил огън и огромен стълб се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата прославили Бога и се поклонили един на друг. Царят изпратил чаша пълна със злато, свети Йоан приел само чашата, а златото върнал: В най-разпространения фолклорен вариант на тази история, владетелят изпратил голям товар с плодове, храна и много злато – Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „Кажете на царя, че приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защотото е отрова за душата”.
Ролята на обединител и покровител на българите е една от чертите на фолклорния образ на св. Йоан. Както и способността да побеждава стихии и болести. В зависимост от фолклорната област, светецът бива назоваван различно – освен Иван се среща също Йован, Ован, Алия. Последното име, според учените загатва, че му се приписват свръхестествените способности на библейския пророк Свети Илия. На границата между реалност и мистика са неизброимите легенди за случаите на изцеление. Някои от тях са създадени през XX век, като са описани от Архимандрит Климент Рилец в книгата му „Чудесата на свети Ивана Рилски и чудотворната икона на Св. Богородица „Осеновица” в Рилския манастир”. Изданието излиза през 1946 г. по повод 1000-годишнината от блажената кончина на светеца. Разказани са различни легенди и предания, но тук се избира едно свидетелство от големия български етнограф Христо Вакарелски. В статия, цитирана от Архимандрит Климент, ученият предава своята лична история. В ранната си възраст боледувал често и нищо не помагало. Някой дал съвет на родителите му да го заведат при свети Ивана – т.е. в Рилския манастир. Взели те детето си, изнемощяло до крайност, натоварили го на талига и тръгнали към светата обител. Било срещу Малка Богородица. Замръкнали близо до манастира и спрели да пренощуват. Чудели се как ще отидат на сутринта с дете, което не може да направи дори и крачка от изнемощение. „Баба ми, незнаейки какво да направи от мъка, отсякла лескова тояжка , върнала се до огъня и ми я показала. Аз съм я взел, подпрял съм се на нея и съм проходил” – пише проф. Вакарелски. Майка му веднага направила дълбок поклон в посока на манастира: „Миличък свети Иване, ти ми подари детето! Миличък свети Иване, твое е детето!” Сторили оброк да го пратят с дарове като оздравее. Обещанието било изпълнено. Такива оброци има с хиляди у нашия народ, защото вярата у българина в чудотворната мощ на Рилския свят чудотворец е голяма” – обобщава проф. Вакарелски.
Забележителен документ е „Заветът” на св. Йоан Рилски към монасите в Рилската обител, но той с пълна сила се отнася не само за монашеската общност, а за всяко човешко общество. Част от него ще цитираме:
„…Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и годни да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.
Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник, преподобният Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началничества и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат сред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Защото Той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомисленни, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, като сме и Ние”. И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни”. Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, мир ви давам”… А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява и според Бога и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже. „Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога…
Аз смиреният и многогрешен Йоан първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното”.
На 18 август, денят на Успението на Свети Йоан Рилски Чудотворец, патрон на българските миньори и работещите в минната промишленост, българската минна общественост чества своя професионален празник – Денят на миньора. Миньорите празнуват и на 19 октомври . Празникът се чества от 1903 г. , когато се откриват находищата на въглища и се развиват „Мини Перник“. Вярва се, че беден човек сънувал Св. Йоан Рилски, който му показал къде да отиде да копае за въглища. Така е открито първото находище в Перник. От 1994 г. с Решение на Общинския съвет на Перник 19 октомври е определен за празник на града.
На 19 октомври е празникът на българските лекари и на Софийската духовна семинария. Денят на българския лекар се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира св. Йоан Рилски за покровител на българските медици.
Йордан Колев.