В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава "камък", му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправенип до всички християни.

Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей - член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е "апостол на езичниците". Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

Българите вярват, че светците Петър и Павел са братя близнаци. Техният празник се предшества от двуседмичен пост. На Петровден стар обичай във всеки дом се коли най-младото пиле - "пешровско пиле". Обикновено жените раздават част от него заедно с ябълки "петровки" в чест на светеца. Вярва се, че св. Петър е райски ключар и пазител на райската градина. Неговият по-голям брат близнаксв. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.

Едни от най-ранните постройки на човечеството са светилищата или храмовете, в които хората се прекланят пред Бога. Тоест това е "домът" на Бога. В Месопотамия във всеки град има храм на неговия бог закрилник. Цар Давид започва да събира необходимите строителни и други материали за постоянен храм в своята столица Йерусалим, а синът му Соломон построява този храм

На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки", с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата,х на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата. В борбата за освобождение от турско робство загива един от най-достойните синове на българския народ. Но с подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество Христо Ботев завинаги остава да живее в сърцата на всички българи, така, както сам пророкува: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".