НИКУЛДЕН (6 ДЕКЕМВРИ). Никулден е празник в чест на св. Николай Чудотворец, който се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Той взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение. Ето защо българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Мореплавателите, рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, в чест на св. Никола.

Българите почитат св. Никола и като семеен и родов покровител, пазител на дома, имота и стоката. На неговия празник се организират масови тържествени чествания, познати като “служба”, “светец”, “оброк”, “наместник” или “слава”. Преди обед няколко моми и ергени тръгват по къщите на своите роднини и ги канят на вечерната служба. В Западна България ги наричат “службари”. Любопитно е, че на службата пристигат само мъже, при това най-възрастните представители на рода. Щом влязат в дома на стопанина, те го поздравяват с думите “Свети Никола да ни е на помощ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада”. Най-старият от всички прекадява трапезата с рибника, като вдига високо хляба над главата си и благославя: “Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!” След като похапнат и попийнат, мъжете-службари отиват на гости в дома на следващия роднина и така до сутринта, докато се обходи целия род. Често към групата се присъединяват и по-млади мъже, които подкрепят почерпилите се службари, които в троянския край наричат “пияни старци”.

Никулденската обредност съдържа и някои елементи с женитбена насоченост. Момите, които искат да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги наблюдават отстрани и правят своя избор за бъдеща съпруга и снаха.

ИГНАЖДЕН (20 ДЕКЕМВРИ). Св. Игнатий Богоносец бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на гр. Антиохия. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

Тъй като според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ, то дните през този период се наричат “Мъчници”. През Мъчниците жените не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно. Забраната за работа се спазва най-строго от младите булки и бременните невести.

Обредността на Игнажден се характеризира с някои момински предсказания за женитба. Вечерта срещу празника девойките в Троянско например отиват при дръвника и го посипват с ечемик и трески като наричат: “Който ми е на късмет, да дойде тая вечер!” После събират с две ръце зърната и треските. Преброяват треските пред огнището. Ако са четен брой, вярват, че ще се омъжат през идващата година. А зърната слагат под възглавницата си с надеждата да сънуват своя бъдещ съпруг.

МАЛКА КОЛЕДА И БЪДНИ ВЕЧЕР (24 ДЕКЕМВРИ). Християнския празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко “Мали Божич” и “Крачун”. През този ден селските домове се обхождат от групите на малките коледари - момчета от 8 до 12-годишна възраст. Те носят дрянови пръчки - “кофръжалка”, “коледарка” или “коледница”. Щом влязат в къщата, стопанката ги посреща със сито, пълно с пшеница. Посипва ги със семена, а коледарчетата удрят тоягите си на прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!” (Софийско).

Малката Коледа преминава в приготовленията за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасетата, а жените месят хлябове и готвят постни гозби и варено жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечер, а за останалите български краища - “първа кадилка”. През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Това дърво се нарича “бъдник” и символизира младия Бог, който ще се прероди в коледната нощ. Стопанинът внася тържествено бъдника в дома с думите: “Славите ли млада Бога?” Жените и момите отвръщат: “Славим, славим, добре си дошъл!” В миналото бъдникът се е увивал в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал. В Кюстендилско стопанинът внася дървото вкъщи и нарича: “За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет - агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!” Вечерта бъдникът се запалва в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ.

На празничната бъднивечерска трапеза стопанката слага обреден хляб - “боговица”, “богова пита”, “божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”. Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. Хлябът е почти винаги украсен пластично. От тесто върху него се оформят купните на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата носи и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат пълнени с ориз чушки или сърми, боб, леща, варено жито, ошав. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята, за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Преди да започне угощението, стопанинът поема с две ръце обредния хляб и го повдига високо, благославяйки: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната - като дренки. Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно!” После той разчупва хляба, като част от него оставя пред домашната икона за Бога, парче се дава на домашния добитък за здраве, а останалото се разпределя между домочадието.

КОЛЕДА (25 ДЕКЕМВРИ). В полунощ по къщите тръгват групите на ергените-коледари. Преди това коледарите, наричани още “коледарци” и “колежданци”, са се събрали в дома на своя водач - “станеник”, “воевода”, “коледарски цар”, “кудабашия”, “чауш”. Всички са облечени в празнични премени, на калпаците им са забодени коледарски китки, а в ръцете си носят “шарени тояги”. Ако селището е голямо и се състои от няколко махали, коледарите се разпределят в отделни дружини - “чети”, “колове”, “куди”. Началото на обиколката им по къщите се оповестява с пушечен гърмеж. С песни дружината тръгва по пътя. Пред нея крачат няколко момчета - “котараци”, “котета”, които чукат по портите и мяукат, за да известят стопаните за идването на коледарите. Две други момчета, наричани “магарета”, следват дружината и носят събраните дарове и краваи.

Репертоарът от коледни песни е особено богат. Щом момците влязат в двора на домакина, те го поздравяват със специална песен. После отправят песенни пожелания към всеки член от семейството - домакинята, момата, младата булка, новороденото, най-възрастната жена. Коледарите знаят песни за орач, за овчар, за терзия, за свещеник. Стопанинът кани момците около трапезата, черпи ги с ракия и вино. Накрая момата подава своя “писан” или “шарен кравай” на водача. Той го поема, вдига го високо и над него изрича коледарската благословия, с пожелания за здраве, благополучие и плодовита година на цялото домочадие. Коледарската благословия или молитва е кулминационният момент в обичая. В нея обикновено се описва дългият и мъчителен път на коледарите в “долната земя” на прадедите, заради което тя носи най-точно идеята за посветителния характер на ергенските новогодишни обичаи:

На следващия ден коледарите се събират отново, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църковното или училищното настоятелство.