Когато Иисус Христос ходил сред хората и проповядвал, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Те приемали пророчествата на Стария завет буквално и си представяли, че изпратеният от Бога Спасител ще възстанови царското достойнство на Израилевата държава, ще седне на престола и ще прогони чуждите господари. Дори сред Христовите ученици имало такива, които трудно приемали неговото учение за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот. Ето защо той се изкачил заедно с трима свои ученици – Петър, Яков и Йоан на Таворската планина.

След вглъбена молитва Иисус изведнъж се явил пред тях преобразен – лицето и дрехите му светили с ослепителна светлина. До него стояли великите библейски пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Иисус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.

Християнската църква чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.

На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов. Всред всички плодове гроздето е най-привилегированият плод, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде. Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.

След Възнесението на Иисус Христос апостолите очаквали в Ерусалим обещаното слизане на Светия Дух. С тях била и майката на Иисус Света Богородица Мария. Тя живеела в дома на на Йоан Богослов, комуто Синът Божи я поверил в последните минути на земния си живот. След слизането на Светия дух над апостолите те се отправили в различни краища на света, за да проповядват Словото Божие на различни езици. Света Богородица останала в Ерусалим и прекарала дните си в молитви. След години й се явил Архангел Михаил и като й подал палмова клонка, й известил, че след три дни тя ще се пресели при сина си в Царството небесно. Света Багородица с радост приела тази вест и започнала да се готви за събитието. По Божие чудо в дома й пристигнали всички апостоли, за да я изпратят в последния й земен път. В уреченото време сам Иисус се явил в небесна светлина, за да вземе душата на майка си. Апостолите погребали тялото й в Гетсимания, а на третия ден тя била взета на небесата. Денят на Богородничното Успение е един от най-големите християнски празници.

 18 август - Успение на св. Иван Рилски

Родоначалникът на българското отшелничество Иван Рилски е роден около 876 г. в с.Скрино. Подвизавал се на различни места, докато най-сетне се установил в планината Рила. Преданието помни, че след като се прочул като чудотворец и лечител, бил посетен от цар Петър. Починал на 18.08. 946 г., като оставил на основания от него манастир свой завет. Около 980 г. мощите му били открити и пренесени в София. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоювал Средец от изантийците и отнесъл мощите на светеца в Унгария, откъдето били върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренесъл в столицата Търново през 1195 г. Св.Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.

ИСТОРИЯ

На този ден през 1903 година е обявено Илинденското въстание /стар стил 20 юли/. То е пореден опит на българите от Македония и Одринско да отхвърлят турското владичество. Главният щаб на въстанието издаде възвание за излизане с оръжие в ръка срещу “вековния душманин”: “Хиляди пъти по-добре смърт отколкото скотски живот!”

Задграничните представители на Върховната Македоно-Одринска организация в София връчиха на дипломатическите мисии декларация, съдържаща основните искания – автономия, назначаване на главен управител, независим от Високата порта и международен надзор.

На уречения ден знамената със заветния девиз “Свобода или смърт” се развяха в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска, Кичевска и Прилепска околия. Четите и милицията прекъснаха пътните, железопътните и телеграфните съобщения, нападаха бейските чифлици и се оттегляха на непристъпни места. В град Крушево бе провъзгласена република – така наречената “Крушевска република”, чието десетдневно управление завърши с неравен бой с настъпващите турски пълчища, с пепелища и изтребление на част от българското население.

Саможертвата не можеше да изтръгне победа, но предизвика съчувствие на общественото мнение. Близо три месеца, чак до падане на първия сняг продължи епичната борба, в която загинаха 7,500 българи, 200 селища бяха опожарени и 30,000 бежанци потърсиха закрила в свободна България.

На 6/19/ август 1903 година на празника Преображение Господне пламва въстанието в Одринския революционен окръг. То е продължение на избухналото на 20 юли Илинденско въстание. Свързани идейно и целево, двете въстания са известни под общото название Илинденско-Преображенско въстание. Център на въстанието е Странджа планина. Първи са освободени Ахтопол и Василико /Царево/. Над 2,500 души създават свободна зона в планината и водят ожесточени сражения с над 10,000-на добре въоръжена турска армия. В непосилна борба и въстанието в Одринско е потушено. Нова вълна бежанци залива Княжество България с надежда за спасение и подслон.

ХРИСТИЯНСКО ПОУЧЕНИЕ

Незнание, невежество. Смисълът на това понятие по принцип е нравствен, а не интелектуален /т.е.неосведоменост/.Незнанието може донякъде да оневини греховете, които произтичат от него, но може да бъде и престъпно, когато е свързано с коравосърдечие или когато е умишлено. С тази дума се характеризира положението на хората, до които не е достигнало божието Откровение.

Нечестив. Може да означава просто сбъркал или съгрешил, но по-често се отнася за преднамерено зло или лукавство. Това понятие говори за “извратен ум”, който властва над душата и е внушен от Сатаната. В Псалмите се разглежда този въпрос и се дава донякъде отговор – от рода на този, защо нечестивите процъфтяват, а праведните страдат. В цялото Свещено писание се подчертава сигурността, че нечестивите в крайна сметка ще бъдат наказани.

Лицемер. На български това обикновено значи някой, който умишлено претендира, че е нещо , което не е , а първоначалната гръцка дума означава театрален актьор. В Новия завет само Христос използва това понятие, като го отнася към книжниците и фарисеите, които са слепи за собствените си грешки, за Божиите дела и за истинските стойности. Те надценяват религиозната традиция и обичат да парадират.

Лукавство. Така е преведена гръцката дума за игра със зарове и чрез нея се предупреждава за възможното благовидно на пръв поглед смесване на истина и заблуда.

Демон /бяс/. В древната класическа литература демонът е добър бог или същество с божествена сила, но в Евангелията демоните винаги са враждебни на Бога. Техният водач е Велзевул /Сатана/. Хората, обладани от демони, проявяват симптоми като нямота, епилепсия и ненормално поведение. Исус е в постоянен конфликт със злите духове и успява да ги прогони. Противниците му приписват тази сила на сатаната. Той споделя победата си над демоните с учениците си, като им дава власт да изгонват бесовете.

Сатана. Името на княза на злото, което означава “противник”. Той е представен като враждебен спрямо Бога. Исус Христос идва на Земята, за да унищожи извършеното от него. Новозаветните писания представят със силни думи непрекъснатия сблъсък. Дяволът броди като лъв за плячка, но и лукаво се преобразява като приятел. Християните трябва винаги да бъдат готови за духовен сблъсък, затова Бог ги е запасил с “всеоръжие”. Така въоръжени те могат успешно да устояват на Сатаната.