Теодор Наумов е фондов мениджър и инвестиционен стратег в италианската банка “Сан Паоло Есет Мениджмънт”. Завършва Софийската математическа гимназия през 1992 г. След това следва в Университета за национално и световно стопанство в София. Дипломира се през 1996 г. с магистърска степен в специалността международни икономически отношения.
Теодор Наумов Фото Кирил Константинов

- Господин Наумов, как се движат капиталовите пазари от началото на войната в Ирак?
- За капиталовите пазари войната е период на силни колебания. В началото на военните действия акционерните пазари бяха силни под влияние на бързото настъпление на коалиционните войски. Но с първите затруднения, сведенията за жертви и изказванията на Буш за дълга война през втората седмица на конфликта, се получи лек спад на пазарите. В последния период на войната, с навлизането на коалиционните войски в Багдад, отново сме свидетели на силни акционерни пазари, продиктувани също така от понижаващата се цена на петрола.

- Какви са прогнозите за движението на курса евро/долар до края на годината?
- Доларът ще бъде още по-евтин към края на годината. Очаквам курс между 1,15 и 1,20 долара за евро. Спрямо лева това означава курс на долара от 1,63 – 1,70 лв.

- Акциите на кои компании са най-атрактивни и кои дружества търпят най-големи загуби?
- Би могло да се каже, че най-добре търгуваните компании на световно ниво през последния месец са технологичните, фармацевтичните и телекомуникациите. Най-големи загуби имат акциите на компаниите от енергийния сектор, поради понижаващата се цена на петрола.

- Как инвеститорите се отнасят към възможността да изкупят дълга на Ирак към България и на каква цена?
- Не се забелязва подобен интерес поради факта, че няма организиран пазар на подобен тип дългове. Съществуват специализирани компании, които изкупуват дългове от подобен характер, но те обикновено прилагат голям дисконт. В случая страни като Русия и други от Източна Европа имат по-големи вземания от Ирак. Така че не сме единствените.

- Как се движат книжата по българския външен дълг след започването на войната?
- В началото на войната книжата паднаха от рекордно високите нива през февруари (111,55 за облигацията с падеж 2013 г., деноминирана в евро) с около 5-6%. Това предизвика паника у някои български инвеститори. Истината е, че спадът се дължеше на глобалните облигационни пазари, които се сринаха заради новините от войната. Така че в случая нямаше особен “български фактор”. Дори разликата между развиващи се и развити пазари не бе особено голяма. Германските 10-годишни облигации също загубиха около 3,5% от стойността си. В момента котировките на книжата по българския дълг се стабилизираха около 107 с добри перспективи.

- България стана ли по-известна заради подкрепата си към САЩ и коалицията?
- С действията си в Съвета за сигурност България концентрира вниманието около себе си. Но с началото на войната и съмненията около участието й в коалицията всичко се разми и отшумя.

- Има ли конкретни неща, които може да се направят в България, за да стане страната по-привлекателна за инвеститорите?
- Мисля, че тук нещата са стандартни и до болка познати на всички. Проблемът е защо никой нищо не прави.

- В края на миналата седмица в София имаше група от 30 италиански инвеститори от област Венето. Какъв е традиционният бизнес там и с какво може да ги привлече България?
- Венето е традиционно свързана с Балканите област, географски близо до Словения. Това е регионът на малките фирми с по 10-15 работни места. Без да съм запознат с конкретните интереси на бизнесмените, посетили София, предполагам, че искат да изнесат част от производството си в България. Във Венето има огромен недостиг на работна ръка.
в. Стандарт, 10 април 2003.