ПО ДУША И СЪРЦЕ ОСТАВАМ БЪЛГАРИН
Интервю с артистичния директор на "Български виртуози"
и виолончелист в струнен квартет "Форте" КАЛИН
ИВАНОВ
 -
"Български виртуози" в САЩ? Как се озовахте
в Америка?
- В Америка съм от 1995 г. Завърших майсторска степен
по виолончело в Бруклин College Conservatory of Music,
Ню Йорк, след което се отдадох на моята изпълнителска
и преподавателска кариера. Идеята за създаването на Български
виртуози беше в съзнанието ми още с пристигането ми в
Америка. Главната ни цел беше популяризиране на българската
култура и изкуство в САЩ. Започнахме с концерти в българската
православна църква "Св. Кирил и Методий" в Ню
Йорк, след което преместихме своите изпълнения в най-престижната
зала на Америка - Карнеги хол, Ню Йорк и в други концертни
зали в Америка и Европа.
- Вашият квартет "Форте" има близо
петнайсетгодишна история. Как бе създаден?
- Квартетът бе създаден през 1990 година в Пловдив.
- Как се събрахте четиримата - откъде тръгнахте,
как започна музикалната ви кариера?
- Квартетът бе създаден от четирима първокурсници по покана
на Кирил Чапликов, доцент по дирижиране в Академия за
музикално и танцово изкуство - Пловдив. Имахме много концерти
в страната и в цяла Европа. Тези концерти и работата с
квартета ми помогна много в моето развитие като музикант
и изпълнител. Сърдечно благодаря за дългогодишната съвместна
работа на г-н Чапликов и останалите членове на квартета:
Емилия, която през януари 1996 г. замина да учи в Норвегия
и бе заменена от Красимир Щерев, както и останалите двама
участници на квартета - Тодор Тодоров и Руми Петрова.
От 2000 година квартет "Форте" продължи да репетира
и да изнася концерти в САЩ - основно в Ню Йорк. Нови членове
на квартета станаха великолепните цигулари от Украйна
Михаил Кучик и Александър Абаев. От старият квартет останахме
аз и Руми Петрова. На 28 януари, 2005 г. ще празнуваме
15 години от създаването на квартета с концерт в Карнеги
хол в Ню Йорк.
- Емил Камиларов и Дина Шнайдерман предпочетоха
Швеция, Минчо Минчев - Германия, а вие защо избрахте Америка?
- Аз избрах не Америка, а Ню Йорк, защото е един от най-големите
световни музикални центрове и е най-космополитният град
в света. Неслучайно името му е Ню Йорк (Нов Свят). Тук
има музиканти от цял свят, които живеят и творят и още
много, много, които идват за концерти.
- Квартетът ви като че ли е познат повече в САЩ,
отколкото в България. Как си обяснявате този факт?
- След 2000 г. стана много трудно да изнасяме концерти
в България, защото поне досега не сме намерили български
спонсори или организация, която да ни поеме самолетните
билети до България за концерти. Ако се намери такава организация
или фестивал с удоволствие бихме направили концертно турне
в България. Надявам се чрез вашият вестник да намерим
спонсори.
- Ваши изпълнения са звучали в Манхатън, Бруклин,
Чикаго, Бостън... През тази година изнесохте великолепен
концерт в Карнеги хол. Неотдавна гостувахте във Вашингтон.
Къде американската публика ви посрещна най-възторжено?
- Американската публика винаги ни е подкрепяла много по
време на нашите концерти, където и да сме били. Освен
това българите в Америка винаги са идвали на нашите концерти
и много топло са ни аплодирали. Ние винаги сме били във
връзка с българските културни центрове в големите градове
на САЩ.
- Бихте ли цитирали някои отзиви на американските
медии?
- Ще цитирам само някои оценки на печата, отнасящи се
до моите музикални изяви: "Калин Иванов демонстрира
солидна дисциплина на техниката и чистота на тона"
в "Ню Йорк концерт ревю"; "дълбок емоционален
и поетически изпълнителски стил" в "Мoscow North",
Русия; "признат майстор на челото" в "Музикальная
жизнь", Москва; "Калин Иванов е феномен в палитрата
на най-талантливите музиканти" в "Световна панорама",
България.
- А от гостуванията си в Европа кои считате за
най-внушителни?
- Още като студенти във АМТИ Пловдив имахме голямо концертно
турне с квартет "Форте" във столиците на цяла
Европа. Това турне ми отвори очите към света. Тогава разбрах,
че западният свят уважава и цени класическата музика.
От изключително важно значение беше поканата през пролетта
на 2003 г. за самостоятелен концерт на Виолончеловият
фестивал в Москва в памет на знаменития виолончелист Даниел
Шафран. В този фестивал бяха избрани да участват едни
от най-известните виолончелисти на света като Наталия
Гутман, Александър Князев, Борис Пергаменстиков, Петер
Брунс, Томас Страл, както и някои от последните победители
на най-престижният конкурс за струнни инструменти в света:
"Чайковски".
- Няколко пъти сте били и в България. С какво
сте запомнили тези свои "завръщания" в родината?
- В България си идвам един или два пъти в годината, единия
път задължително е за майсторските класове по виолончело,
които водя всяка пролет в Пловдив. Завръщанията си в родината
винаги съм ги запомнил с хубави спомени и срещи с приятели
и роднини.
- Какви концерти ви предстоят в близките месеци
и началото на 2005 година?
- След концерта на 13 ноември, който мина с голям успех
в една от най-известните зали за класическа музика CAMI
HALL, Ню Йорк ми предстои концерт с моите ученици по виолончело
заедно със учениците на мойта съпруга цигуларката Красимира
Иванова. Концертът е на 11 декември, 2004 г. в Карнеги
хол. На 9 януари 2005 г. имаме концерт с квартет "Форте"
във Weschester, Ню Йорк. После пък в Карнеги хол на 28
януари 2005 г. ще имаме много важен концерт: 15 години
от създаването на "The Forte String Quartet".
Ще имаме и други концерти с квартета, които сега са в
процес на уточнение.
Ще имам концерт в Москва на 22 април като солист на Московският
камерен оркестър "Kantus Firmus", след което
започвам майсторските класове по виолончело в Пловдив,
България от 23-30 април 2005 г. Освен виолончело майсторските
класове ще включат: цигулка, виола, пиано и камерна музика.
За повече информация и записване за участие моля вашите
читатели да отидат на нашата уебстраница: www.BulgarianVirtusoi.com.
- Освен изпълнител зная, че сте и преподавател.
Какви са впечатленията ви от студентите и американската
музикална школа?
- По този въпрос може много да се говори. Аз преподавам
повече от 12 години, 10 от които в Америка. Разликата
е в това, че учениците и студентите имат по един урок
на седмица, а не както в България в музикалните училища
и консерваториите по два урока плюс репетиция с пиано,
на която в повечето случаи присъства и преподавателя по
инструмента. Именно за това американските деца напредват
по-бавно от българските, защото нямат достатъчно часове
с преподавателя по главният инструмент. Освен това американските
ученици между I-XII клас свършват училище всеки ден в
3 часа или по-късно и имат по минимум 2 часа да пишат
домашни. Аз свършвах моите часове в музикалното училище
в Плевен в 1 ч. След това имах музикални предмети като
- камерна музика оркестър или виолончело. Пеенето в хор,
както и други музикални предмети бяха включени в сутрешната
програма. Американските деца са претоварени с часове до
3 ч. и домашни. След това им остава много малко време
за свирене, ако не са прекалено изморени, но въпреки това
тези, които са по умни свършват домашните си по-бързо
и имат време за свирене. Изключение прави само гимназията:
Лагуардиа, която е специализирана за музика и изкуства.
Известните Juiliard School i Manhattan School of Music
имат музикална програма за ученици между 1 и 12 клас,
което е само в събота. Сами разбирате, че колкото и да
си талантлив с един час на седмица урок по инструмент
не се напредва бързо... Аз мисля, че много от по-талантливите
американски деца въпреки тези неблагоприятни условия полагат
много старание и в крайна сметка успяват да наваксат.
Студентите в повечето специализирани консерватории и музикални
програми в колежи и университети също имат по един час
седмично урок по инструмент.
- Какво възнамерявате да извършите за популяризирането
на българската музика по света?
- Старая се да свиря по едно българско произведение във
всяка програма, която изнасям с квартета или солови рецитали.
Ние имаме и великолепна композиторка в нашият квартет
- Руми Петрова, чиито произведения жънат непрекъснато
успехи по света. Нейна музика е изпълнявана в главни концертни
зали във: Ню Йорк, Лондон, Москва и Шанхай. Миналата година
излезе нейният първи компактдиск с нейна музика. Предстои
записването на нов компактдиск със произведения за соло
виолончело, които са посветени на мене и ще бъдат в мое
изпълнение. Има и трети проект за компактдиск, но засега
тази идея ще остане в тайна или повод за интервю през
пролетта на 2005 г.
- След този престой в САЩ какъв се чувствате
повече: българин, гражданин на света или американец?
- Това е много интересен въпрос... Вътре във себе си аз
си оставам българин и точно за това създадох български
виртуози артисти, за да популяризирам българското изкуство
и музиканти по света. Дълбоко съм убеден, че българските
музиканти и българската класическа музика имат какво да
покажат пред света.
На читателите на вестник ДУМА ще кажа, че не е лесно да
си емигрант в чужбина, и дори да си един от най-добрите
в своята област, трябва да имаш желязна воля и огромно
търпение, за да успееш. Що се отнася до мене, аз се чувствам
щастлив от резултата на моя труд през последните почти
10 години, прекарани в неуморен труд в Ню Йорк.
Пожелавам ви много успехи!
в. Дума, 30 декември 2004
|
