БЪЛГАРИЯ - ТРАДИЦИЯ И ОЧАРОВАНИЕ
ФОТОИЗЛОЖБА В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТА “ДА ОТКРИЕМ СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН”

Величка АТАНАСОВА
Париж

За широката френска публика България е: Силви Вартан, киселото ни мляко и Емил Костадинов (за футболните фенове от мача 1994). Но нашата страна не е само това - тя има неизчерпаема култура и природа, за която много народи биха ни завидeли.

Преди година, предлагайки проекта на кметството на Аниер (в предградията на Париж) си мислех да представя страната чрез моя фотоапарат. По-късно дойде идеята, че събитието би било много по-интересно, ако запознаем публиката с автентични народни носии, с предмети от ежедневието и предложим дискусия.

Изложбата на фотографии от България е включена в месеца на балканските страни и култури, организиран от кметството в Аниер в дните 18 октомври – 15 ноември 2004 година, съгласно проекта “Да открием България и Балканите”. Тя е съставна част от мащабната проява, в която са предвидени дискусии и филми, представяне на националния фолклор и традициите.

С фотосите се обръщам към културата и историята, към някои археологически открития и природни забележителности на България. Френската публика се вглежда в страната ни по нов и различен начин – с очите на откривателя. Срещите с културните и природните феномени предизвикват размисъл, провокират въображението, създават желание за пътешествия и следващо преживяване с древна и непозната България.

Този път фотосите ми не се спират на Рилския манастир или Варненското съкровище, не представят Мадарския конник или София, защото са познати. Но тепърва ще се говори и чете за Перперикон, за църквата “Св. Иван Предтеча” в Кърджали. В изложбата са представени къщи и тесни улички из стария Пловдив, мраморният амфитеатър, предполагано, че е от времето на императора Марк Аврелий. Погледът спира върху екзотиката на етнографския комплекс Етъра, където десетки занаятчийски работилници връщат в XVIII или XIX век.
Особено място съм отделила на чудния свят на природата, съзрян в националния парк “Пирин”, който е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Тук човек остава за момент безмълвен и със сигурност очарован при срещата със някое от 170-те езера.

Невъзможно е в една фотоизложба да се покажат всичките красоти на страната ни. Чрезекспозицията се опитвам да

привлека погледа на тези, които до момента не са пътували или само са минавали набързо през България. Ако снимките са накарали посетителите да се спрат, загледат и изявят желание да се отправят към непознати до сега за тях свят и култура, то значи съм успяла да им дам нещо от себе си. Искрено се надявам да съм запалила искрицата на един задрямал откривател.