НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, математик във френския център за научни изследвания CNRS, пред Атанас ЧОБАНОВ, Франция
Специално за “BG по света”

- Здравей, Николай, би ли разказал как стана научен сътрудник в CNRS.
- Завърших Софийската математическа гимназия (СМГ) през 1991г., а през 1996 - математика в Софийския университет (СУ). Във Франция дойдох същата година и записах DEA (б.р. пета година по френската система). Повечето от състудентите ми бяха кадри на френски училища като Екол нормал, Екол политекник и имаха доста снобско отношение към останалите. Обстановката беше елитарна, но аз, може би защото на практика не говорех френски, не го забелязвах много-много (с усмивка). Освен това бях минал сериозна селекция в България. И в СМГ и в СУ конкуренцията между учениците и студентите беше много силна. Там не бях номер едно, а във Франция ми се случи за пръв път да бъда лидер във випуска си. Това много ме учуди и тогава си дадох сметка, че българското образование е на високо ниво. От друга страна, на мен ми паснаха особеностите на френската система и успях да ги усвоя.

- Кои са тези особености? Какво трябва да знаят българските студенти, за да успеят във Франция?
- Много уважавам френската система и се постарах да взема най-доброто от нея, като го комбинирах със знанията и опита, натрупани в България. Нито българската, нито френската система са оптимални. Във Франция е силно застъпена точността, прецизността и дисциплината в аргументирането, а особеност на българската, и изобщо славянската школа, е интуитивният подход, който много по-рано се усвоява от студентите у нас. Бих посъветвал нашите студенти да се постараят да запазят интуитивното виждане, но да не се отнасят пренебрежително към строгата аргументация, а да я усвоят. Когато започнах да уча тук, усетих, че изоставам от френските си колеги именно в прецизността и се съсредоточих върху това, което на френски се казва rigueur.

- Ти мина и през казармата, докато пишеше дисертацията си. Разкажи за опита си там.
- При мен нещата се развиха много бързо: през 1997-ма завърших DEA и записах докторат. Половин година по-късно влязох в българската армия за 9 месеца. Формално бях войник в България и докторант във Франция. В казармата натрупах голям опит. Там човек научава много мъдрости и вижда хора, които иначе никога няма да срещне (смее се). Сега смятам, че от казармата имам само полза. Вече като “стар” войник имах много време да работя над дисертацията си и да пиша статии. В края на 1999-та се върнах с много силна мотивация и пълен с идеи, които ми хрумнаха по време на службата. След няколко месеца защитих дисертацията си. На следващата година кандидатствах и ме приеха в CNRS, т.е. минаха три години от записването до защитата на доктората – тук това се счита за рекордно кратък срок.

- Откакто си в CNRS пътуваш много по света, познаваш други страни и научни школи. Все още ли предпочиташ Франция като място за живот и работа?
- Определено. Бил съм в Япония, САЩ, имах дълъг престой в Германия и мога да сравня. Япония е напълно неразбираем свят за нас, европейците. В Америка системата е много компетитивна, но подхожда на определени характери. Мисля, че човек, вкусил от живота в България и Европа, много трудно ще се настрои да живее там. В Германия ми хареса, но за жалост държавата полага доста по-малко усилия в науката, отколкото Франция.

- Какви предизвикателства има в математическата наука днес?
- Трудно е да се обобщи. Математиката е част от живота и се развива заедно с обществото. Проблемите, считани за важни преди 100 години, не са толкова актуални днес. Съвременната математика е огромна, с обособени области на тясна специализация. Случва ни се в разговор с колеги да се шегуваме: добре, ти си математик и аз съм математик, но ти не разбираш какво правя аз, нито пък аз разбирам какво правиш ти. Какво ни свързва? Отговорът е, че сме съгласни един с друг за това: какво е математическо аргументиране. Математиката е вечна, защото в нея има яснота кое е вярно и кое не. За съжаление, не е така в експерименталните науки.

- Как се нарича на математически жаргон областта, в която работиш?
- Теория на уравненията с частни производни. Това е част от математическия анализ.