Стара истина е, че България е известна по света най-вече като инкубатор на талантливи оперни певци, футболисти и гимнастички. Стотици нашенци също представят достойно родината зад граница, но за успехите им (почти) нищо не се знае. Един от тях е 30-годишният златар Ивайло Иванов от Дулово, който сега живее във френския град Лион и работи за световноизвестни фирми като "Картие", "Бушерон" и "Ван Клиф".

Кариерата му в тази бляскава сфера започнала скромно - в средата на 1999 г. той постъпил в златарското ателие на френското градче Обан на 25 км от Марсилия. Задачите му се свеждали до една единствена операция - в продължение на 8 часа

да монтира 120-150 брилянта

и други скъпоценни камъни в различни бижута. "Първият ден се справих само с 15-ина и умрях от срам", признава сънародникът. Шефът го предупредил - ако до края на седмицата не се научи, ще трябва да напусне. За броени дни двойкарят се превърнал в отличник: в навечерието на уикенда преизпълнил нормата, монтирайки 280 брилянта. Началството започнало да "командирова" при него изоставащите, за да направи и тях ударници. Успях, защото не исках да се дам на останалите,

инат българин съм

уточнява нашенецът.
Магарешка упоритост Иво демонстрирал още като ученик, докато свирел на китара. Единият от дядовците, виртуоз на хармониката, опитал да преориентира внука към гайдата и акордеона, но ударил на камък. Ивайло посещавал частни учители във Варна, а те посъветвали поклонника на Пако де Лусия да следва в Испания. Той обаче не намерил пари и се отказал. Дуловският златар бай Христо му предложил да започне работа като чирак и така любознателният момък навлязъл в друга сфера.

От февруари 2001 г. Ивайло работи в престижното лионско ателие

GMS Concept. Там монтират камъни само на скъпи и качествени бижута. Пояснява, че докато ние, българите, гледаме да спестим от "скъпи дрънкулки" и се страхуваме, че камъните ще паднат, гражданите на богатите държави предпочитат украшения с брилянти и техни "родственици".
"В Обан работих за магазини от типа на МЕТРО, а тук - за световноизвестни фирми, потопих се в океана на висшата бижутерия", с гордост подчертава нашенецът. И допълва, че на французите им липсва "огънчето" - желанието да напредват, да се развиват.

В самото начало шефът попитал "заека"

от България: "Защо си избрал тази професия?". И чул отговора: "Тя ми харесва, искам да се усъвършенствам, за да стана отличен специалист". Началникът се сащисал и отсякъл: "Може да искаш, но няма да ти позволим!". Дребната френска душица се уплашила, че един ден изделията, измайсторени от златните ръце на българина, ще конкурират продукцията на ателието.
"Французите са съвестни работници, но са невежи в много области, много сънародници на Емил Зола и Едит Пиаф

не правят разлика между нас, руснаците, поляците и чехите