ШЕФКЕТ - РОДОПЧАНИНЪТ, КОЙТО ПОКОРИ АМЕРИКА

Майя ЛЮБОМИРСКА


Шефкет Чападжиев получи на 17 юли 2003 година голямата награда на Международната организация по миграция /МОМ/, която има представителство и в България. Основната грижа на организацията е защитата правата на емигрантите. Годишната награда на МОМ се присъжда за цялостна работа в областта на човешките права

Когато човек стъпи в Чикаго, и ако е истински патриот, първите три неща, за които чува, са: българската църква, културният център и Чапа. Малко по-късно разбира, че това съвсем не е случайно. Защото и в построяването на църквата, и в издръжката на културния център, както се казва, пръст има Чапа.
Така нашенците наричат Шефкет Чападжиев, човекът който преди 40 г. пристигнал в САЩ само със 75 цента в джоба, а днес годишният му доход е няколко пъти по-голям от този на президента на Щатите.
Историята на родения на 24 април 1939 г. в Мадан родопчанин наистина прилича на сбъдната приказка. Истината обаче е твърде различна, а в началото и много горчива.
Веднага след преврата на 9 септември 1944 г. семейството на малкия Шефкет е изселено от Родопите в Северна България, защото баща му Садък Чападжиев е сподвижник на Никола Петков. Последвали два големи житейски провала на Шефкет. Първо,

по политически причини не му позволили да учи медицина

После се опитал да избяга по поречието на Горна Арда, но милицията го заловила.
За последствията Чапа не иска да си спомня. Обича само да повтаря, че упоритостта му е вродено качество. Затова и вторият опит за емиграция през 1963 г. е успешен. Най-напред Шефкет е настанен в гръцкия емиграционен лагер "Лаврион", откъдето тръгва за САЩ със 75 цента в джоба. Преди това обаче

Чападжиев има сметки за оправяне

в България.
Шефкет работел като касиер в ТКЗС. Вечерта преди бягството той взел от касата наличните 18 лева и оставил бележка. В нея се изяснява, че прибрал парите, за да не би друг да бръкне в касата и да злоупотреби с тях. След няколко дни в кооперацията се получил пощенски запис от Гърция, с който Шефкет връщал 18-те лева.
Оттам нататък събитията се завъртват като във филмова лента. Нито за миг младият Чападжиев не се е колебал къде да се засели в Америка, защото любимото му четиво било "До Чикаго и назад".
Емигрантския си живот родопчанинът започнал първо като сервитьор, после в печатарския бизнес. С първите спестени пари си купил на старо няколко машини за следпечатна обработка. И така започнал. А днес Чападжиев

притежава и отдава под наем най-големите книговезници

в САЩ. Всеки ден в тях се сглобяват 25 милиона брошури и списания. Другият му бизнес са недвижимите имоти и борсовите операции.
Когато човек се запознае с Шефкет, той научава рецептата му за успех. Тя е в това че САЩ са страна, в която може да се успее, ако работиш и си конкурентен.
Ако днес направя запалка и я продам за 1 долар, и моят конкурент също я продава за толкова, вечер, когато си легна, си мисля: как утре да правя същата тази запалка, но да я продавам по 90 цента. Но от това да не загуби нито качеството на продукта, нито работникът. Така се успява в Америка, категоричен е Чапа.
И все пак един от най-преуспелите нашенци в САЩ не забравя родината си. Не само защото постоянно се връща у дома, в Мадан. Но и защото не забравя дадения му преди 40 години урок от един чикагски работник, който макар и много богат, редовно давал пари на бедните.
Дарителството на Шефкет Чападжиев е известно: 10,000 долара за Обединената болница в Смолян, 5,000 долара за Работническата болница в Мадан, 2,500 долара - за дома за стари хора във Фатово, Смолянско. И още много за джамии, черкви.
Чапа спонсорира и футболните ни герои на световното в САЩ през 1994 г. Пак с негови пари е издигнат паметникът на Алеко в Чикаго, който е на две преки от православната църква там. Шефкет е дал пари и за нея, а сега издържа и българския културен клуб в Чикаго.
в. Новинар, 17 юли 2003