БЪЛГАРСКИЯТ ГЕОРГ ХЕНИХ ЖИВЕЕ В БЪФАЛО ГРОУВ
Имигрантът дяла цигулки за американските музиканти


Елизабет РАДКОВА

Ръчно дялани цигулки, виоли, чела и гъдулки се продават в новия магазин “Соло класик” в американския град Бъфало Гроув, щата Илинойс. Всъщност това е единственото място, където могат да се купят музикални инструменти в града. Пътят, довел собственика Румен Райковски до светлия, ухаещ на дърво магазин, е прелюбопитен. Всичко започва преди 6 г., когато семейство Райковски за първи път стъпва на американска почва.

На 1 юли тази година на “Хаф дей роуд” № 476 в търговския център Уудленд комънс в гр. Бъфало гроув, северно от Чикаго, бе открит нов магазин за ръчно произведени музикални инструменти.
Много местни издания писаха за новооткрития магазин, поблазнени не само от екзотиката – собственикът е имигрант от модната напоследък България. Другото, което е прелюбопитно за читателите, е повратът в житейската история на майстора на цигулки Румен Райковски.
До 1997 г. Румен е

учител по физкултура в Пловдив

С учителската заплата не може да изхрани семейството си и затова се решава на стъпката, която мнозина българи предприемат в днешно време – да потърси щастието си в чужбина. Животът му се превръща в една приказка за сбъднатата българска мечта.
Румен имигрира в САЩ заедно със съпругата си Дани и дъщеря им Илияна, която тогава е 6-годишна. Райковски се заселват първо в Де Плен, а две години след това се местят в Бъфало Гроув.
“винаги съм си падал по дърводелството”, споделя Румен. Той започва да прави

цигулки като хоби

Преди 4 години го приемат на работа в “Кернис мюзик”, компания за отдаване под наем и продажба на музикални инструменти. Оттам му идва идеята да се запише в Чикагската лютиерска школа. За 3 г. и половина Румен завършва, получава диплома и отваря собствен магазин.
Румен произвежда цигулките в традицията на старите италиански майстори. Той не използва никакви електрически инструменти. Всичко се изрязва, оформя и шлифова на ръка. Лъковете са с истински конски косъм. За производството на една цигулка му трябва цял месец. По-големите инструменти изискват повече време.
Докато прави цигулките, Румен е в непрекъсната връзка с клиента – обикновено неговите цигулки се търсят от професионални музиканти и студенти по музика. Райковски създава “гласа” на инструмента заедно с човека, който ще свири на него. Съвременният Георг Хенех се вслушва в душата на инструмента и го извайва по образ и подобие на неговия бъдещ собственик. “Най-важното е мерките да са съвършено точни. Иначе цигулката не звучи”, казва Румен. “Гледам винаги да съчетая и двете – добър външен вид и добър звук. Затова непрекъснато се консултирам с поръчителя на инструмента. Всяка малка промяна изменя звученето.”
Цените са

от $3300 за цигулка до $7215 за чело

но клиенти не липсват.
В магазина се продават струни, колофон, лъкове, учебници, нотни тетрадки и всякакви аксесоари. Има и обикновени, по-евтини инструменти. Най-любопитни за съгражданите му са българските народни инструменти – гъдулки и тамбури.
Клиентите са от 5- до 69-годишни. Румен дава и инструменти под наем – за тези, които искат да се пробват в музиката, но засега не знаят дали в тях дреме истински цигулар.
В “Соло класик” приемат
инструменти за поправка и реставрация
Тук се включва Дани, съпругата на Румен, която помага при реставрирането. 12-годишната Илияна отговаря на телефоните и посреща клиентите. Цялото семейство се е посветило на струнните инструменти. Илияна от 4 г. свири на цигулка, но шеговито се оплаква: “Още не мога да се доредя до ръчно произведена цигулка.”
Румен Райковски е прекосил океана в търсене на своето щастие. Минал е през много професии. Сега вече знае към какво се е стремил и какво желае да върши до края на дните си. “Щастлив съм от обрата, който взе животът ми”, казва Румен и поглажда новата си творба – детска цигулка.
Стандарт, 12 август 2003