БЪЛГАРСКИЯТ ГЕОРГ ХЕНИХ ЖИВЕЕ
В БЪФАЛО ГРОУВ
Имигрантът дяла цигулки за американските музиканти
Елизабет РАДКОВА
Ръчно дялани цигулки, виоли,
чела и гъдулки се продават в новия магазин “Соло класик”
в американския град Бъфало Гроув, щата Илинойс. Всъщност
това е единственото място, където могат да се купят музикални
инструменти в града. Пътят, довел собственика Румен Райковски
до светлия, ухаещ на дърво магазин, е прелюбопитен. Всичко
започва преди 6 г., когато семейство Райковски за първи
път стъпва на американска почва.
На 1 юли тази година на “Хаф дей роуд” №
476 в търговския център Уудленд комънс в гр. Бъфало гроув,
северно от Чикаго, бе открит нов магазин за ръчно произведени
музикални инструменти.
Много местни издания писаха за новооткрития магазин, поблазнени
не само от екзотиката – собственикът е имигрант от модната
напоследък България. Другото, което е прелюбопитно за
читателите, е повратът в житейската история на майстора
на цигулки Румен Райковски.
До 1997 г. Румен е
учител по физкултура в Пловдив
С учителската заплата не може да изхрани
семейството си и затова се решава на стъпката, която мнозина
българи предприемат в днешно време – да потърси щастието
си в чужбина. Животът му се превръща в една приказка за
сбъднатата българска мечта.
Румен имигрира в САЩ заедно със съпругата си Дани и дъщеря
им Илияна, която тогава е 6-годишна. Райковски се заселват
първо в Де Плен, а две години след това се местят в Бъфало
Гроув.
“винаги съм си падал по дърводелството”, споделя Румен.
Той започва да прави
цигулки като хоби
Преди 4 години го приемат на работа в “Кернис
мюзик”, компания за отдаване под наем и продажба на музикални
инструменти. Оттам му идва идеята да се запише в Чикагската
лютиерска школа. За 3 г. и половина Румен завършва, получава
диплома и отваря собствен магазин.
Румен произвежда цигулките в традицията на старите италиански
майстори. Той не използва никакви електрически инструменти.
Всичко се изрязва, оформя и шлифова на ръка. Лъковете
са с истински конски косъм. За производството на една
цигулка му трябва цял месец. По-големите инструменти изискват
повече време.
Докато прави цигулките, Румен е в непрекъсната връзка
с клиента – обикновено неговите цигулки се търсят от професионални
музиканти и студенти по музика. Райковски създава “гласа”
на инструмента заедно с човека, който ще свири на него.
Съвременният Георг Хенех се вслушва в душата на инструмента
и го извайва по образ и подобие на неговия бъдещ собственик.
“Най-важното е мерките да са съвършено точни. Иначе цигулката
не звучи”, казва Румен. “Гледам винаги да съчетая и двете
– добър външен вид и добър звук. Затова непрекъснато се
консултирам с поръчителя на инструмента. Всяка малка промяна
изменя звученето.”
Цените са
от $3300 за цигулка до $7215 за
чело
но клиенти не липсват.
В магазина се продават струни, колофон, лъкове, учебници,
нотни тетрадки и всякакви аксесоари. Има и обикновени,
по-евтини инструменти. Най-любопитни за съгражданите му
са българските народни инструменти – гъдулки и тамбури.
Клиентите са от 5- до 69-годишни. Румен дава и инструменти
под наем – за тези, които искат да се пробват в музиката,
но засега не знаят дали в тях дреме истински цигулар.
В “Соло класик” приемат
инструменти за поправка и реставрация
Тук се включва Дани, съпругата на Румен, която помага
при реставрирането. 12-годишната Илияна отговаря на телефоните
и посреща клиентите. Цялото семейство се е посветило на
струнните инструменти. Илияна от 4 г. свири на цигулка,
но шеговито се оплаква: “Още не мога да се доредя до ръчно
произведена цигулка.”
Румен Райковски е прекосил океана в търсене на своето
щастие. Минал е през много професии. Сега вече знае към
какво се е стремил и какво желае да върши до края на дните
си. “Щастлив съм от обрата, който взе животът ми”, казва
Румен и поглажда новата си творба – детска цигулка.
Стандарт, 12 август 2003
|