Катя КАСАБОВА

Човек от Карнобат изгражда компютърните мрежи на най-мощните американски компании, работещи в Китай и в други страни от Югоизточна Азия. От 35-годишния Владимир Йорданов зависи например “Прайс Уотър Хаус Купърс” – една от седемте най-големи консултантски фирми в света. Пак благодарение на него има връзка между всички служители на гигантите “Индекс” и “Огилви и матер”. Той е създател и на компютърните връзки в азиатския петролен гигант “Сайнопек”, който притежава 27 хиляди бензиностанции.
Клиенти на тези компании са Майкрософт, Ай Би Ем, Моторола, Нокия, Юниливър и Сиско.

Преди 17 години едва ли някой от съучениците и учителите му в Бургас е подозирал за невероятните индивидуални възможности на един българин, поставен в условия на оцеляване.
Владимир Йорданов е роден през 1968 г. в Карнобат и е завършил средното си образование в Бургаското морско училище. Днес той е един от най-добрите световни специалисти в областта на глобалните и локални компютърни мрежи и програмни продукти за телекомуникации.
Нямам право на грешка. Не позволявам и на никого от екипа си, който се състои от стотина специалисти, да допусне грешка. Това означава уволнение.

РАБОТЯ ПО 24 ЧАСА

в денонощието, разкрива пред “Новинар” рецептата за своя успех българинът.
Той не желае да говори за доходите си. Има жилища в САЩ, Пекин и Шанхай. Иначе родителите на Владимир са скромни хора, има сестра, която живее в Бургас.
Заради огромния авторитет, който си е извоювал в службата, Владимир има завидни права за почивка, което му позволява 2-3 пъти годишно да се връща у дома.

Тази българска приказка за успеха започва през 1988 г. Тогава Владимир е третокурсник във ВМЕИ - Русе За първи път България и Китай решават да обменят студенти. От чисто любопитство и заради очакваната екзотична авантюра Владо заминава в сроден ВУЗ в китайския град Нанкин със стипендия от Вазовските машиностроителни заводи. Първата година всичко вървяло по ноти. Записал радиоелектроника и залягал върху китайския. Веднага след 10 ноември обаче нещата се обърнали с главата надолу. Новоизлюпената демократична България загърбила международния договор с комунистически Китай и

ОТРЯЗАЛА ИЗДРЪЖКАТА НА СТУДЕНТИТЕ СИ

Трябваше да се върна обратно, както постъпиха колегите, но компютрите вече бяха влезли в главата ми. Правех първите стъпки в програмирането, бях увлечен, разказва Владимир.
Рискувал и останал. Началото било мизерно. Преживявал с 30 долара месечно, които му отпускало китайското посолство у нас. Ползвал безплатно легло в общежитие, но 30-те долара стигали само за едно хранене на ден в студентски стол.
За друго не смеех и да мечтая. Пълна мизерия.

БЯХ НА РЪБА НА ОТЧАЯНИЕТО,

когато съдбата внезапно ми се усмихна, разказва карнобатчанинът.
Първата стъпка към успеха няма нищо общо с днешната му работа. В началото на 90-те в Китай излезли на мода дискотеките. Състудент на Владимир решил, че от българина става идеален дисководещ. Понеже не бях жълтокож, за клиентите представлявах автентичен диджей от Европа, смее се Владимир. Китайските тийнейджъри направо изпадали в екстаз. Причината не била музиката, която била еднаква във всички дискотеки, а просто това, че Владимир е бял и им изглеждал като носител на модните тенденции.

РАБОТЕХ НЕЛЕГАЛНО, МОЖЕХА ДА МЕ ЕКСТРАДИРАТ

спомня си сега той. Рискът обаче си струвал, защото почнал да получава по 500-600 долара месечно. Скоро го надушили по-реномирани заведения и почнали да наддават, защото привличал клиентела. Така компютърджията диджей стигнал до фантастичната за представите на обикновения китаец заплата от 2-3 хиляди долара. Амбициите на българина обаче били по-големи. Нощем работел в дискотеката, а денем не пропускал лекции. Завършил университета и му предложили работа като мениджър в голямо китайско предприятие. Заплатата била по-малка, отколкото изкарвал като дисководещ – само 800 долара. Имало обаче възможност за специализация по програмиране.
Трябваше да избирам между парите и кариерата и аз заложих на разумното. Така Владимир обяснява съдбовния избор в живота си. Междувременно научил китайския перфектно. Според него този език изобщо не е труден – има пет тона и една сричка. След като вече знаел езика, отпаднала и последната пречка за издигане в кариерата и скоро преместили българина в централното управление на фирмата в Пекин.
Тогава отново му се усмихнал късметът. Този път той бил свързан със САЩ. Открила се възможност да продължи обучението си в университета “Пардю” в Западен Лафайет, щата Индиана. В областта ва високите технологии ВУЗ-ът е шести в света според класацията на “Уолстрийт джърнъл”. Владимир го завършил през 2000 г. с магистърска степен по икономика.
Невероятната му издържливост и този път била решителна. В Индиана следвал на собствени разноски и едновременно с това работел. Това бяха четири невероятно тежки години, но изтърпях, връща се назад днешният компютърен спец. Залогът бил голям, защото американската диплома му отваряла вратите към бъдещето.
Първа го открила американската компания “Индекс” и го направила свой представител за Китай и Хонконг. После го наели и от “Прайс Уотър Хаус Купърс”, за да изработи проект по изграждането на новата им международна компютърна мрежа. Заради перфектния резултат от този проект го привлекли от “Огилви и матер” и го направили консултант за Югоизточна Азия.
За 15 години Йорданов е

КРЪСТОСАЛ ДЕСЕТКИ ПЪТИ ЗЕМНОТО КЪЛБО

но си е останал земен и не се прави, че е забравил родния език. Във външния му вид няма и следа от суета и превзетост.
Преди шест години насмогнах и да се оженя – за китайка, разкрива личния си живот. В момента сме разделени, тя е в Шанхай, аз в Пекин. Но ще се срещнем след седмица, обяснява той. Горд е, че е научил жена си да говори български и че тя обича да гостува на родителите му.
Горд е и с това, че макар да работи за американци в Китай, в документите си за самоличност още продължава да се води български гражданин и навсякъде държи да се знае, че е българин.
в. Новинар от 6 ноември 2003