Немско-българското дружество в Манхайм и доцент, дфн Румяна Златанова организираха на 25 май в университета в Хайделберг чудесно тържество на българската култура.Присъстваха повече от 70 души не само от мястото на събитието, но и българи и немци, които дойдоха специално за празника от близки градове.

Тържеството започна с поднасяне на венец и цветя пред паметната плоча на бележития български възрожденец и енциклопедист д-р Петър Берон, който през 1825-1827 г. се записва като студент по философия в Хайделбергския университет.
В голямата зала на един от институтите на Богословския факултет, намиращ се в непосредствена близост с плочата, приповдигна атмосфера създадоха музиката ва Панчо Владигеров и прекрасните графики “Тема с вариации” на известния график доцент Спартак Паскалевски, посветени на клавирния цикъл на видния ни композитор “Шумен”. Както споделя самият художник: “Творбите са търсени като цветен орнамент, представящ потока на музиката, специфичните за българската музика ритмични структури и мелодична орнаментика... Панчо Владигеров има способността да навлиза в архаични пластове, да ги разкрива като ни пренася в един период, когато музиката е била синкретичен елемент на ритуалното и магичното действие, когато звукът, танцът и маската са израз на неделимостта на човека от космоса."

Румяна Златанова изнесе доклад на тема “Разпространение на старобългарската писменост в светлината на археологическите находки. Епиграфика” със 100 диапозитива, който бе посрещнат с голям интерес. Приятна изненада бе новият епиграфски материал.

Когато бе представен керамичният олтар в Преслав, прозвуча нов запис на молитвено песнопение “Дзяло блажени есте” по текст на Константин Преславски (IX век). Творбата е изградена върху двустишие на старобългарски език. Това е монодия, мелодия с “исон”, което означава, че в първия глас има мелодично движение, а вторият е статичен, равен, върху един тон. Архаичността на целия текст е овладяна и запазена в обработката на Веселин Николов. Самата мелодична линия е построена върху VI глас на византийската невменна нотация.

Оживените разговори продължиха до късно след обяд в уютния и единствен в цялата околност български ресторант “Тангра”.