“В историята няма пряка линия…”
Н.Бердяев

Историческият роман на Иван Ненов “Разпръснати по света” е своеобразна енциклопедия на двеста годишната история на българите в Русия, в която се преплитат трагически и геройски страници на тяхното скитане в търсене на щастие.

Авторът чрез художествените образи е разкрил феномена на българския характер, в който главна негова черта е била борбата за преживяване, сподиряна от макар рядка радост и от дълбока вяра и надежда за свободен живот.

“Разпръснати по света” е първото художествено произведение в Украйна, разкриващо истината за много тежката история на украинските българи. Спасявайки се от османско иго през ХІХ в., те се преселват в Буджакските степи, заселват се в Бесарабия. Техният попечител, царският генерал Иван Инзов, създава там Нова България. Бежанците строят къщи, църкви, откриват училища. Но в 1861 г. мнозина бесарабски българи са принудени да оставят пригодените за живот места и да бягат в Таврия и Крим. Този път вече от румънски геноцид, тъй като по Парижкия мирен договор Южна Бесарабия преминава в състава на Молдовското княжество. И отново тръгват по пътищата в неизвестната вече Таврийска степ, а после и в Крим, по които остават много безименни могили. Ражда се ново поколение бежанци, създават се нови семейства.

Авторът с историческа точност и емоционално пресъздава картините на миналото и настоящето на своя народ.

Добро впечатление прави дълбокото знание на Иван Ненов не само на традициите на българите, но и на тяхната психология. Епизодите на раздялата на близки хора по многобройните трънливи пътища предизвиква у читателя чувство на състрадание и съпреживяване. Неговите герои са искрени и честни, близки и понятни на различни поколения читатели. Убеден съм, че неговият роман представлява голям интерес не само за широк кръг читатели, литератори, учители и ученици, но и за психолози. Защото авторът с голямо майсторство описва различни житейски ситуации, изискващи дълбоко психологическо осмисляне.

Романът се състои от новели, композиционно обединени в една тема. Неговите герои са бежанци от България; “бащата” на преселниците генерал Иван Инзов, посветил им дълги години от своя живот; българи-опълченци, взели заедно с украинците активно участие в Руско-турската война от 1877-1878 г.; разкулачени и заточени, политически, депортирани българи по съветско време. Техните съдби са съдби на един цял народ.

Четейки романа, разбираш, че авторът е съпреживял дълбоко в душата си не една човешка болка. И това не е учудващо. Той сам е от семейство на репресирани. Затова много от новелите имат документална основа.

На моменти трудно сдържаме сълзите си, когато четем трогателната история с гердана. Той сякаш се явява неодушевен образ на романа и мълчалив свидетел на събитията. Той е предаван от семейство на семейство и грижливо е пазен от четири поколения българи.

Развръзката с гердана става на кримска земя в началото на 90-те години на миналия век, когато в независима Украйна, в своята родина се връщат българи, депортирани в годините на жестокия сталински режим.

Безспорно, романът разкрива нови страници от историята на Украинската държава, в която българите, както и представителите на всички националности в Украйна, получават възможността за възраждане на своята култура, език, традиции. Свидетелство за това се явява излизането от печат на романа и новели “Разпръснати по света” от Иван Ненов на български и украински език.