СТЪПКА ПО СТЪПКА КЪМ РОДНОТО

Стела ДАВИДОВА
Специално за BG по света от Чехия

Не погубваме ли душите си, когато погълнати от ежедневните грижи за оцеляване забравяме родовите си корени? А те са онова непреходно, което ни свързва един с друг, което държи живо усещането ни за човечност и принадлежност. Институциите, въпреки старанието си, били те чешки или български, няма да решат носталгията на живеещите в Чехия българи. И не за тях ни е думата сега. А за онези скромни и тихи хора, които правят невъзможното й – без шум, с много любов и мерак, който може да бъде само български. Възвръщат традиции, позабравени или дори непознати. Възстановяват ритми и багри, стъпки и спомени за нашенските народни танци. За да можем с умиление и гордост да се хванем на вито българско хоро. Поне на празник.

Когато през есента на 2001 година група ентусиасти българи и потомци на българи от Бърно се събират да танцуват, те още не подозират, че поставят началото на нещо, което по-късно ще се превърне в тяхна съдба. Постепенно радостта от танца се превръща в съпричастност, а в малобройната група се включват ученици, гимназисти, студенти и техните родители.
Така групичката танцьори нараства до 20 души. Естествено, че някои си отиват, други идват, но основното ядро не загубва ентусиазма и копнежите си за досег с родното.

Първо широко се дискутира името на състава. Обсъждат се наименования като "Росна китка", "Черно море", "Марица" и други, но накрая се стига до познатото и сред чехите автентично "Пирин".

В началото са костюмите. От българите в Бърно танцьорите изнамират стари мъжки и женски ризи, принадлежали на съществувалия преди двадесет години тамошен танцов състав. Останалата по-голяма част от народните носии са изработени саморъчно. С изключителен ентусиазъм работи чехкинята Яна Георгиева, съпруга на ръководителя на състава инж. Георги Георгиев. По модели и скици, с подръчни материали, тя ушива костюмите на целия състав.

Срещите и репетициите се провеждат във взети под наем помещения. В тях танцьорите се запознават с вълшебството на граовското, пайдушкото, елениното, шопското и други хора.

Обикновено танцът им се извива в кръг, с различни вариации и орнаменти. Автентични са стъпките. А те са взети именно от сложната плетеница на българските национални танци. Но ръченицата по двойки, така характерна за българите, се играе по собствена хореография. Тя е на инж. Георгиев, дългогодишен участник в професионален танцов състав в България.

Всеотдайността на самодейците се забелязва още на първия концерт в театъра на Болек Поливка през декември 2001 година. Облечени само с панталони, бели ризи, поли и червени пояси, танцьорите печелят възторжени овации. Концертът е посветен на малцинствата и българското получава висока оценка. По-късно, на традиционната българска вечеринка на 3 март съставът се появява вече в завършения си облик – по отношение на репертоар, костюми и танцьори.

На 11 май 2002 година кръшно българско хоро се люшва в Моравия, на Микулчице, където е предполагаемият гроб на един от създателите на славянската азбука – Методий. Тържеството е организирано от българската културно-просветна организация – Прага. На него присъстват и деца от българското училище. Отново с цялото си великолепие и темперамент блести танцов състав "Пирин". На 24 май в българското училище в Прага съставът печели нови овации и привърженици. Макар че танцуват наред с прочутия извън пределите на България детски фолклорен ансамбъл "Траянци" от Стара Загора, пиринци са приветствани възторжено от българи и чехи. Всички единодушно оценяват постигнатото. Това е прекрасно – далеч от родината, с малко средства и танцов потенциал да запазят българската искра в душата си.

Следва концерт в търговския център "Олимпия" в Бърно. На откриването на изложбата за най-хубава снимка от България, в присъствието на представители от бърненското кметство, българското посолство и българския културен институт, танцьорите отново завладяват публиката.

Последната им изява за 2002 г. – на 12 декември, е отново в театъра на Болек Поливка и е посветена на малцинствата в Бърно. И за пореден път танцьорите с ръководител инж. Георги Георгиев печелят сърцата на зрителите. Така ръка за ръка, стъпка по стъпка, те изпращат послание къде е изконното и вечното, можем ли да го докоснем? Изглежда, че можем. Ако имаме обичта, всеотдайността и копнежа по родното на българите от Бърно и на техния танцов състав "Пирин".