ПРИКАЗЕН ДЕТСКИ ПРАЗНИК В БЕРЛИН

При представяне на повестта "Гого" от Анета Дучева деца от Варна се срещнаха със свои връсници от Българското училище в Берлин и участваха в незабравима образователна игра

 

На 03.04 2006г. в Българския културен институт в Берлин се състоя представяне на приказната повест "Гого" от Анета Дучева. Авторката беше поканила деца от началния курс от три училища във Варна (СОУ "Св. Климент Охридски", ОУ "П. Р. Славейков" и ОУ "Цар Симеон I" ) да участват заедно с нея в представянето на книгата, като изобразят моменти от текста, които най-много са ги развълнували. В рисунките си малките художници можеха да дадат израз на мечтите си и да изпратят слънчев поздрав от България. Още с влизането си в залата някои от гостите направиха снимки на цялата изложба и на отделни рисунки. Трудно им беше да повярват, че деца от първи или втори клас могат да имат не само такъв талант, но и да покажат невероятно творческо умение.

Публиката беше многобройна и разнообразна. Най-милите гости  бяха децата от първи клас в българското училище в Берлин, придружени от учителката си г-жа Милена Димитрова. На срещата присъства и г-жа Инге Фридрих – председател на дружеството "Приятели на България" –  заедно с други членове на същото дружество, както и нейни студенти. Интерес проявиха и постоянни гости на Българския културен институт.

При представянето на повестта авторката се стремеше да поддържа будно вниманието на децата, така че те да бъдат не само слушатели, но и активни участници. И наистина, започна един разговор с въпроси и отговори, в който постепенно се включиха и по-плахите. Интересно им беше първо да чуят за пакостите и приключенията на Гого, а след това сами да дадат преценка на постъпките му: да го укорят за това, че в часа по рисуване изяжда всички зелени и жълти бои, но и да се радват, когато той ги води до планетата Пух, където могат да се наиграят до насита. На въпроса "Ако Гого спре до твоя дом, ще го поканиш ли при себе си?" имаше единодушен и категоричен отговор: "Да!"  Сашко попита: "Само че всеки иска Гого да бъде при него. Как ще го разделим?" Авторката му обясни, че Гого обича да има много приятели и всяко дете може да е сигурно, че той ще изпълни всички желания, защото за него просто няма невъзможни неща.

В краткото състезание "Играчка-закачка", което се състоеше от въпроси по текста и отговори, които бяха подсказани и от рисунките, изпратени от Варна, всяко дете беше и участник, и асистент,  раздаващ по една нарисувана детелинка за правилен отговор. При тази игра засияха и лицата на възрастните. Родителите имаха желание да подскажат на децата си правилния отговор, за да спечелят още една детелинка. Тези моменти на пълно "спояване" на герои, автор, деца и възрастни бяха изключително вълнуващи и оживени и не е случайно, че пак защракаха фотоапарати.

В хладната и дъждовна берлинска вечер задачите и грижите от ежедневието останаха извън залата, а в нея беше светло от искрящите цветове на рисунките и весело от усмивките на хората. Там просто тържествуваха детството и радостта.