ТЕАТЪР “ПЪЗЕЛ” СТАНА ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА КУКЛЕНИТЕ ТЕАТРИ В КВЕБЕК

Ние сме тук с мисията да облагородим този континент с нашата култура, казва режисьорката Павла Манова

Мария УЗУНОВА ЕМИН, Монреал

Две талантливи момичета събраха със замах в една зала децата на цялата българска общност в Монреал този месец с представлението за “Малкото зъбче”. Това за пореден път доказа, че българският родител не жали време и средства, за да възпита у рожбите си жаждата за култура и познание. Благодарим на всички, които уважиха представлението на българския куклен театър “Пъзел” в Монреал!

Театър “Пъзел” – Павла Манова, Петя Недева и Гергана Забунова. Три българки, възпитанички на НАТФИЗ. Три таланта, които се пръскат по света и след време събират парченцата на пъзела си именно в Монреал. Така преди две години тук се създава “Пъзел”. Павла е завършила режисура, а Петя и Гери са куклени актриси. Всяка от тях обаче носи у себе си огромен заряд от енергия и безброй други таланти. Павла създава сама авторските спектакли и прави куклите, Петя композира и записва музиката към тях, а Гери се грижи за декорите, защото рисува чудесно.

Какво правите тук, нападам ги аз. Уморихме се от България, признават. Но са усмихнати. Не са се предали. Неотменно следват целите си тук. А те са големи – надявам се един ден да създам факултет по куклено изкуство към местната театрална академия, оптимист е Павла. И те са направили първата си крачка към това – тричленният им театър вече е член на Асоциацията на куклените театри в Квебек!

Ходих, гледах, говорих и сега знам – имаме шанс – неуморна е Павла, тук са аматьори, имат желание, имат пари, имат база, но нямат нашата школа, нямат критерии, нямат опит и фантазия... Затова ние сме тук с мисията да облагородим този континент с нашата култура, усмихва се режисьорката и продължава – и не само това – аз искам ние да играем не само за българската общност. Моята цел е да се внедря в местния театър, а това няма да е трудно, казва Павла. И добавя – не казвам, че няма да мине време, но по-важното е, че в нашата работа не се изисква “еволюция на дипломата”, което важи за повечето емигранти тук. При нас важи какво умееш. И как ще го демонстрираш в страната на неограничените възможности..., защото тук наистина има много възможности.

А езиците? - не спирам да я притеснявам аз. Завършила съм френска гимназия, знам още английски и испански, спокойно изрежда Павла. Петя сега доучва френския си, а Гери е англофон. Езиците не са пречка за нас, ние сме куклени актьори, казва режисьорката. След като завършва НАТФИЗ, тя става съосновател на първия образователен театър в България. Той се занимавал с представления, съобразени с учебния материал изучаван от първи до четвърти клас. Имали 15 различни спектакъла, разделени възрастово. Но както често става в България, финансови разногласия я отделили от него. Става директор – реквизит в киното, но и там не остава дълго и така през октомври 2004 се озовава вече в Канада, където отново се откриват с Петя. Тя вече е обиколила света с българския движенчески театър за нови и абстрактни форми “Щрих” на Петър Тодоров и... се е установила в Канада. Така е и с Гери, която с прекрасния си глас е дублирала редица български детски филми в родината, но в края на краищата идва в Монреал... И пъзелът е събран. Днес всяка от тях работи нещо, което да плаща сметките на домакинството й и репетират при всяка свободна възможност. Сега за читателите на вестник “Зорница” те издадоха, че работят над новото си Великденско представление, което с нетърпение ще очакваме да видим на монреалска сцена! Да им пожелаем успех!