НИКОЛА МАНЕВ В ПРЕСТИЖНА СРЪБСКА ГАЛЕРИЯ

Исак ГОЗЕС

Има един роден герой, който непременно се явява там, където са камерите. Никола Манев е точно обратният случай. Камерите идват винаги, където е той. В средата на миналата седмица няколко телевизионни екипа съсредоточено следяха всяко негово движение насред самия Белград - успех значим, като се има в предвид, че този ден цяла Сърбия посрещаше ватерполистите си световни шампиони. - Какво е посланието на вашите творби - патетично го питат журналистите. - Ще отговоря като Пикасо: Не съм пощаджия, а художник. Пощальонът носи телеграми и послания, а аз рисувам - отбелязва Манев. - Започвам картината от единия край и дори не знам какво ще излезе накрая. А всъщност искам тя да излъчва свобода и любов. Българинът се нареди до гениалния испанец и по още един въпрос: и той като него е живял със сръбкиня и оттогава заобичал цяла Сърбия. Това е станало преди 35 години в Сараево и донякъде обяснява откъде чирпанлията се справя толкова добре с езика на съседите ни. За

сърбите всичко тяхно е най-голямо. Ако не в света, то поне на Балканите. Същото бе казано и за галерията "Цвета Зузурич", построена в красивия столичен "Маги Кале мегдан". Цвета е прочута белградска красавица, която явно не е била безразлична към художниците. Тя оглавява дружеството на приятелите на изкуството, в което членували най-елитните сръбски госпожици. Точно дамите заедно с незабравимата кралица Мария Караджорджевич събрали парите за галерията и я подарили на зографите. Това станало през 1928 година. Оттогава до днес тя е най-престижният техен дом, но добре дошъл е и всеки гост от чужбина. Ако трябва да бъдем точни, преди Никола Манев тук са били подредени експозициите на Франциско Гоя и Хуан Миро. Председателят на Съюза на сръбските художници Петър Василчин обаче не можа да си спомни кога за последен път е гостувал българин. Явно Манев проправя партината, та да е лесно на другите след него. Защото пак според Василчин: Това, което не могат да направят политиците, го правят творците. 61 картини - масло и акварел, разположени на 800 кв. метра. Върху тях

Сахара, пирамидите в Мексико, Бразилия - така накратко може да се опише експозицията. Местните специалисти виждат повече. Те наричат Никола Манев интересен художник с неповторим стил и собствен почерк, на когото му личи, че е живее в Париж, но и че е балканец. Най-влиятелният сръбски вестник "Политика" написа: "Никола Манев - художник на страстта". Какво точно значи това е трудно да се обясни, но истина е, че докато го интервюираше, авторката на материала гледаше българина доста страстно. Много ми се иска да имам поне една от тази картини, но еврото ме мъчи, откровено сподели един от местните колекционери. Негов колега пък каза, че непременно ще дойде пак, за да може на спокойствие да си избере нещо. Неочаквано краткото слово на Никола Манев прозвуча доста войнствено. Той благодари на сръбския министър на културата г-н

Куадинович за поканата и изведнаж съобщи, че обявява война на комшиите за жени, ядене и пиене. Без кръвопролитие и терор. Провокацията бе приета с продължителни ръкопляскания, ведър одобрителен смях и викове наздраве. Странно, но притиснат от грижите си, Белград е запазил вниманието към художниците си. Почти всеки ден в града се открива по някоя експозиция. Ден преди Манев в една галериите на централната улица "Княз Михайлова" нареди платната си Ришан Вукоевич-Марс. Имаше нещо необяснимо в гледката. Мъжественото лице на Ришан излъчваше само ведрина и оптимизъм. Леката усмивка не слизаше от лицето му, докато няколко докладчици възторжено го хвалеха. Това лице като че ли не беше на човека, седнал в инвалидна количка без два крака и дясна ръка. Допреди петнадесетина години Марс е бил може би инженер, може би

чиновник и никога не бил пипал четка. Войната в Босна и Херцоговина преобръща живота му. Той е мобилизиран. Бомба разкъсва половината му тяло. Катастрофата отключва някакви неподозирани дотогава негови способности. Започва да рисува. Върху платната се появяват пейзажи, къщите от детството и родното му място. Животът продължава в друга посока, но все така интензивно. Марс беше сред специално поканените на изложбата на Никола Манев. Докато говореха за изкуство, художниците си говореха и за пари. Приличам на вашия Никола по това, че и аз като него цял живот се издържам от картини, сподели местен зограф. Купувачи има, слава Богу. Правя и големи склуптури. Добре, че е държавата все още да ги купува.

Стъпил в центъра на сръбската столица пък, Манев с носталгия си спомня за белградската гара. Поне 20 години, докато пътувах от Париж за София, използвах броените минути на престоя на влака, за да сляза на перона, да си купя един бюрек и на бегом да се кача отново. От този град, през който съм минавал десетки пъти, познавах само гарата и бюреците, сега съм щастлив да ги видя в целия му блясък, а и той да види мен и моите работи, философски заключава чирпанлията.

Няколко българи или потомци на наши сънародници са дошли специално за случая. Те непременно държат да се ръкуват с художника, като подробно обясняват произхода си. Не крият гордостта си, че един голям български художник има такъв успех в Белград. Защото, както каза Петър Василчин: Аз съм българин по сърце. Това не може да се промени, където и да живея. Всъщност той дори не знае, че същото казва и Никола Манев - уж парижанин, а душата му все в Чирпан.
в.Стандарт, 9 август 2005 г.
Б.р.- Заглавието е на редакцията