МАРИН ЛАЗАРОВ И НЕГОВОТО ДЪЛГО СБОГУВАНЕ


Преди броени дни издателско ателие “Анго Боянов” отпечата книгата на Марин Лазаров “СЛЕД ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ” (http://www.nirammedia.com/bul/books/books.htm)
, илюстрирана с авторски фотографии. Предлагаме ви собствените думи на поета и предговора на Мая Панайотова:

Всяка вечер, преди да положа замислената си глава върху смачканата от безбройните безсънни нощи възглавница, се питам: Защо напусна България? По-добре ли живееш в чужбина? Щастлив ли си?
След тези мои дълги петнадесет години извън Родината не мога да си отговоря на тези въпроси. Щастлив съм, че имам три деца, но такова щастие изпитва почти всеки баща. По-добре живея, но ако измервам живота си с придобивки, състоящи се в притежаването на машина за миене на съдове (жалко че не мога да измия мозъка си от надошлите спомени за всичко българско и родно); замразител (на идеи и емоции, които не мога да си позволя на “чужда територия”, тъй като ще бъда тотално неразбран); телевизор и DVD (когато пускам на децата ми видео “made in USA”, затварям очите си… и с примала гледам безмилостни мигове от моя отминал и невъзвратим живот); съседи, животни, растения и всичко останало (които са същите, но в друго измерение и с други претенции), някъде близо до мен, но без да го разбирам. Колко много приятели пропуснах в България, живеейки далеч от своята Родина. Колко много емоции оставих неродени в далечината. Колко много разговори замряха без да чуят звук от водещите ги. Западни философи се надпреварваха да осветят пътя ми към свободата, която получавам в новата ми бърлога. А нима не мога заедно с всеки един от Вас да направим така, че свободата да бъдем себе си, я отвоюваме в собствената ни Родина, изговаряна безмълвно хиляди пъти в безсънните ни нощи – България. Затова направих тази книга, за да се опитам поне малко да променя мястото, дадено ми от бога, но останало далеч, за да тъгувам по него. Нека задружно променим съдбата на България, а с нея, ако не нашата съдба, то съдбата на децата ни. Добре дошли, приятели!


ПРЕДГОВОР

Мая ПАНАЙОТОВА

Не, не са свършили необикновените хора. Хората, които за предвидливия, предпазливия човек изглеждат непрактични, ненужно смели, дори безумни. Те не са се поучили от хитрините на Бай Ганьо и Хитър Петър, а са запазили чистота на духа след многото разочарования и нанесени удари. Защото съдбата на Марин Лазаров още от самото му начало го е подложила на толкова изпитания, които стигат за три-четири живота.
Има ли нещо по-нараняващо детството от липсата на майчината ласка сутрин за пробуждане и целувката за “лека нощ”, когато знаеш, че тя те е оставила, че тя някъде живее, но не за теб. Беззащитността на самотното момче спрямо болки и обиди сигурно го е довело до поезията, на която като на предан другар можеш да разкриеш всичко и да ти олекне. А по-късно именно поезията му донася новото изпитание, което се наказва от силните на деня с още повече унижения и страдания.
А още по-късно животът в чужбина, за който Ботев пише “да ходим, да се скитаме по тази тежка чужбина немили, клети, недраги”.
Силно ще звучат моите думи за тези, които не са преживели емигрантството. Но аз знам за какво говоря, тъй като познавам живота в чужбина и знам, че спокойствието, парите, красивите стоки не могат да ти дадат топлината и обичта на роднините и приятелите от младостта ти.
И ето така са се родили тези стихове, в които има омраза към себе си и много самота, и много жажда за обич. Те продължават традицията на възрожденските поети, на символистите. Езикът напомня за произведенията на наши поети като Смирненски:

 

Емигранти

В отровения град
след плътските наслади,
забравили и брат,
с наивните си рани,
напускат изведнъж

Родината омайна.
Посоката – незнайна!

Какво ли им тежи
в сърцата неразумни?
Съдбата им кръжи
над сънищата чудни,
които ги зоват
на Запад, но къде са
градините от цвят,
милувки на принцеса.
Какво ли им тежи
след толкова години?
Душата им мълчи
сред скътаните рими.
Носталгия, в смъртта
недей ги отминава.
Те твои са деца,
превърнати в жарава.

 

Марин Лазаров работи като журналист, писател и рекламен фотограф в Хелзинки. Печатал е стихове на финландски в превод на големия финландски преводач Тармо Манелиус, публикувал е статии и интервюта с български политици, с Путин… и т.н.
Прозата му е в стегнат памфлетен стил.
Снимките в книгата са авторски.
Детските портрети са на неговите три деца. Те омекотяват и изглаждат страданието в стихотворенията и придават лекота на книгата. Те са надеждата.
_______________________________

"След дългото сбогуване" може да се прочете в оригинал на:: http://www.nirammedia.com/bul/books/books.htm