Мария ГАРЕВА

Веселина Николаева е родена в София през 1976 г. От 1995 г. живее в Холандия. Завършва “Социално-документална фотография” в Академията по изкуствата в град Утрехт. Непосредствено след дипломирането си спечелва едногодишната “Стартова стипендия” на Фонд за изобразителни изкуства в Амстердам. През 2000 г. е асистент на Вилем Дипраам в Амстердам. Автор на изложбите Будапеща отвън и отвътре (Утрехт, Академия по изкуствата, 1998), Анорексия нервоза (Институт по Психология в Утрехтския университет, 2000), Променящ се имидж - бежански лагери в Шри Ланка и техните портрети (Утрехт, 2001), Променящ се имидж – животът в малко помашко село в Родопите (галерия “Стаята” в Амерсфорд, Холандия, 2002), Глобални жени (галерия “Световно изкуство” в Делфт, Холандия, 2004) На 20 май 2004 г. в галерия Сибанк, София, беше открита фотоизложбата “Баба”.

В ръцете ми е луксозно и с вкус издадено книжно тяло на английски език. От едната страна е албум с фотографии-портретни фрагменти, домашен интериор и два пейзажа, озаглавен “Баба”. Обърнеш ли го, попадаш на друг, съвсем независим том с най-важните дати от историята на България. Колебая се как да го нарека. Може би няма да е пресилено, ако се онаслови като Календар на забележителните български дати или Хронология на един век – започва от 1902 и свършва с 2002 г. Пътищата на столетницата и на държавата ни вървят успоредно. Бабата е свидетел на събитията, участва в някои от тях, формира се под тяхно въздействие, развива се и се променя от обстоятелствата, от житейските течения

Идеята за проекта се заражда съвсем интуитивно у Веселина Николаева. Отдавна си задава въпросите коя е и откъде идва. Търси своята идентичност. Разсъждава върху родовите и националните връзки, в които индивидът е оплетен. Когато човек е извън страната си, забелязва, че е различен спрямо другите, даже е възможно да бъде възприеман и като странен. Постепенно замисълът се избистря, добива форма и лека-полека започва да се слива с образа на прабабата, която навършва 100 години през 2002 г. Тя е жена като останалите и е имала радости и болки като всяка друга. Чрез детайли от съществуването й е представено дълголетието, женската същност, издържливостта, пожертвователността, белезите на времето и на майчинството.Чрез възрастната дама Веселина се връща към своето начало.

Експонирайки стойностната система и представата за житейска пълнота на своята “героиня”, авторката дава възможност читателите на книгата и зрителите в изложбената зала да се докоснат до нейните лични възприятия, усещания и разбирания за ценност. И докато погледът проследява живота на прабабата посредством подредбата на собствения й дом и съсухрените, красиви с излъчването си ръце, успоредно с това тече животът на България в същия този стогодишен отрязък. Човекът не е само генетически предопределен и зависим. Той е социално и исторически повлиян и от развоя на своята държава. Никъде няма цялостен портрет на бабата, не е снимано лицето й, не е персонализирано присъствието й.

Така тя се превръща в онзи универсум, който е характерен за всеки, независимо къде се е родил, къде е живял и кое приема за родно. В началото са включени една до друга две сполучливо допълващи се снимки. Едната представлява сбръчкана ръка с издути вени, повдигала и носила челяд и битие цял век. Другата е обрулен зимен пейзаж. Обикновено за по-силен ефект се прибягва до контраста. Очакванията са съсухрената десница да се появи в опозиция с ръката на младо момиче, изпълнена с жизненост и свежест. Представени по този начин, (старост до оголен студ), фотографиите спускат паралел между природата и човека, които в своето единство изграждат космическата хармония. Зимата е показана като състояние тъжно, но и богато на преживявания. Финал, който в крайна сметка не е окончателен. След нея идва пролетта