ЗАВЕЩАВА ДОМА СИ НА МЛАДИ ТАЛАНТИ

В центъра на София, на ул."Цар Самуил" № 43, се намира къщата на Борис Христов. Мнозина я наричат "родния" му дом. И макар че той е от Пловдив, не са далеч от истината. На това място е съществувала схлупена постройка, останала от дядото на певеца по майчина линия. След като родителите на артиста - Райна и Кирил Христови, живеят известно време в нея, се заемат с построяването на нова сграда в същия двор. Тук холът е пространството, в което има място за всички. От него се разгръща ветрилото към отделните стаи. Къщата е строена с женски усет за уют и същевременно със замах на артист. В нея има зидани печки, кътащи топлината в орнаментите на керамичните си плочки, стените са опасани с прозорци. Тъкмо оттук Борис Христов поема през 1942 г. към голямата си мечта. На 18 май, навръх рождения си ден, заминава за Италия. Оттук нататък му предстоят уроците при Рикардо Страчари, пленничество през войната, бедняшки живот, изпълнен с перипетии и борба. Не за оцеляване, а за сбъдване на мечти. Следват първи изяви на сцената и среща с Франка де Рензис - жената, станала опора на артистичното възвисяване на Борис Христов. С нейната подкрепа и одобрение той дарява на България вилата си в Рим, която днес е академия за млади оперни артисти. Подобна е волята и за къщата на ул. "Цар Самуил" 43 в София, която се превърна в уютен арт комплекс. Реставрирана, постепенно къщата се събужда за живот. Днес към нея има концертна зала, предстои да бъде обзаведено звукозаписно студио. Три от стаите й са изпълнени с музейни експонати, но не тази е единствената цел. Съхранявайки паметта за големия артист, музикалният център има амбицията да създаде условия за първи изяви и популяризиране на младите таланти.
Стандарт, 19 май 2004