ПОЕЗИЯ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ВНУШЕНИЯ
Иван ГРАНИТСКИ

Нико Стоянов е удивителен българин. Той е роден в село Нова Ивановка Българска, Измаилска област, Украинска ССР, повече от век след като неговите деди са били прокудени от пределите на Отечеството по волята на злата съдба. У него патриотичното чувство е не само силно, но и кристално чисто, и по детски запленяващо.

Нико Стоянов е автор на петнадесетина сбирки с поезия. И във всяка негова нова книга ние откриваме рядката му способност да се радва по естествен и непринуден начин на най-фините трепети и послания на хармоничната природа. Разбира се, говорейки за Родината, любувайки се на нейните прелестни простори, той винаги има предвид и духовния пейзаж. Независимо дали съзерцава една есенна картина, при която надува вятърът кавал, или потъва в звездна звънка нощ, или съзерцава дъжда над селцето, той се опитва поетически да пресътвори и пространствата на духовните селения.

Поезията на Нико Стоянов е заредена със слънчевите послания на мекотата, добросърдечието, състраданието, милосърдието, любовта. Тази книга съдържа поне десетина сонети, изтъкани със завидно стихотворно майсторство и - което е по-важно - заредени с лъчеструйна духовна енергия. Четейки стиховете, виждаме, че авторът е и своеобразен художник. Завладяващите духовни пейзажи са изградени от метафори и сравнения, ярки пластически видения и пронизващата всичко мелодия на светлината Разбира се, лайтмотивът на поетическите внушения на Нико Стоянов е синовното преклонение пред майката Родина:

Благослови ме, майко моя... И казвам ти:
благодаря! За хляба бял и черен твоя, че днес
живея и горя -благодаря!
Че пътя - своя, -днес мога аз да озаря, че сред
живота: както в боя -сърцето ми горя, горя -
благодаря!
Че тоз небесен над мене ясен ден изгря, че твоята
хайдушка песен над мойта люлка зазоря -и ти не
питай днес къде съм -в света голям...
Благодаря!...

Отрадно е, че във време на разюздан нихилизъм, време на продаване на националните интереси има творци, които не забравят майката Родина и продължават да се борят за оцеляването на нейния дух. Такъв е Нико Стоянов. Очевидно за него любовта към родното огнище, почитта към майчиния език, преклонението пред бащината стряха са непреходни ценности, които той ще пренесе и чрез талантливото си поетично перо В годините и десетилетията напред.