ЦЕНАТА НА УСПЕХА Е РОБСКИ ТРУД
Интервю на Йорданка ХРИСТОЗОВА с БОРИС РУБАШКИН

На 16 март известният оперен певец Борис Рубашкин, който от години живее в Залцбург, бе удостоен със званието "Доктор хонорис кауза" на Музикалната академия “Панчо Владигеров”. След награждаването се състоя творческа среща с музиканта. Рубашкин е носител на ордена "Мадарски конник" - първа степен, "Златния кръст за заслуги към Република Австрия" и "Печетния герб на Залцбург". Освен с таланта си, иименитият певец е известен и с помощите за деца в неравностойно положение. Най-новото му дарение е от оперни клавири, видео- и аудиокасети и компактдискове на Музикалната академия.

- Г-н Рубашкин, последното ви дарение е за Музикалната академия. Какво включва то?
- Аз вече завърших кариерата си на оперен певец и сега се занимавам с концертна дейност и театрална режисура. Вкъщи ми останаха много клавири, това са ноти на опери, в които са описани всички партии - на гласа, на пианото. Имах около 50 такива, предимно от италианското издателство "Рикорди". Свързах се по интернет с Музикалната академия и им предложих тези клавири. Те ми писаха, че ще ги приемат. След известно време реших да им даря и видеокасети със световноизвестни певци и диригенти, от които младите певци могат да се учат, виждайки режисура, осветление, костюми, грим. Отново писах на академията и получих положителен отговор. Изпратих тези неща по приятели в София. От музикалната академия обаче ми върнаха имейл: "Елате да се видим". Радвам се за това признание, защото днес има начин, по който България може да покаже друго лице пред света - това е пътят на изкуството. То обединява всички нации все едно какво е - театър, танци или пеене.

- Това не е първото ви дарение...
- Да, от много години се занимавам с хуманитарна помощ. Дори сега, преди да тръгна, изпратих към 900 кг - обувки, играчки, дрешки за деца в неравностойно положение.

- А вие помните ли за каква професия мечтаехте като дете?
- Диригент. Но не станах заради липса на средства. На 17 г. вече бях инкасатор по фурните. Тази мечта за съжаление не ми се сбъдна, но веднъж имах щастието да дирижирам детски хор, на който бях и солист. Бях 13-14-годишен. Размахвах ръце, после се обръщах, за да изпълня солото си и така мина концертът.

- Имате ли скрит талант?
- Сега се опитвам да пиша. А за другите таланти ще призная, че ако сменя и един бушон, вкъщи нямаме ток една седмица.

- Кой, според вас, е умният човек?
- Този, който избира правия път в живота, не върви на зигзаг - това за мен е пътят на лъжата. Човек трябва да остане в живота си с бяла жилетка, доказателство, че не е имал разпри със закона.

- Вие сте потомък на казак, офицер от Бялата гвардия. Как се е озовал той в България?
- Фамилията ми е Чернорубашкин. След като избиват част от семейството на баща ми, той решава да бяга от родината си през Черно море. Качва се на кораб и заминава за Турция, където ги стоварват на остров Галиполи. Там обаче им вземат оръжията, а на казак да му вземеш оръжието е все едно да го убиеш. Тогава цар Борис III отваря границата и голяма част от руската емиграция идва в България. Една част остава тук като баща ми, който си намира работа, друга заминава за Париж, Прага, Белград.

- Можете ли да се определите по най-краткия начин?
- Космополит. С течение на времето обиколих половин свят, говоря седем езика. Завършил съм Икономическия институт в Чехия, оттам избягах в Австрия, където станах певец. Но често се връщам за ваканция в България, защото обичам природата и общуването с моите сънародници.

- Цената на успеха каква е?
- Лишения от много неща, които обикновените хора могат да си позволят, робски труд и интелигентност. Цената на успеха се изразява по-късно: като стоиш на сцената и дадеш на публиката най-доброто от себе си, а тя те носи на ръце.
в. Стандарт, 16 март 2004