Наскоро популярната чикагска ARC Галерия събра многобройните си почитатели при откриване изложбата на българската художничка Кина Бъговска. Тя членува в тази галерия от 2000-та година. Експозицията беше посетена от Мария Папас – кандидат за сенатор в Конгреса на САЩ и Пат Михалски, която работи с етносите и медиите в Чикаго.
Картините и иконите на Бъговска са добре познати от предишни изложби. Те направиха впечатление и по време на експозицията им в Общината на Чикаго, в Украинския музей, в единот университетите на града, в TZ Галерия... Иконите на художничката, сътворени от нея за Българската Православна Църква “Свети Иван Рилски – Чудотворец”, са още един щрих в творческата й биография.
Редом с познатите досега теми, свързащи музика и живопис, Кина Бъговска показа този път и нови картини с акрилна техника, интерпретиращи по своеобразен начин ритъма. Ритъм – като категория на движението и пространството, като моделиране на светлина и сянка, като начин на живот.
С интерес се посрещнаха и пластичните решения, изработени от усукана хартия, която се втъкава като структурна решетка върху дървена конструкция.


СВЕТЪТ НА ЖЕНАТА Е СВЯТ НА СЪЗИДАНИЕТО

ПОТОМКАТА НА ОРФЕЙ

Кина Бъговска е дъщеря на Родопите и благородният слънчев щит на тази наша планина и днес (и в Америка) предпазва художника в нея от злободневие и модни увлечения. Тя е съхранила завинаги у себе си здравите кълнове на Орфеевата планина, съхранила е това, с което е дошла от вековечното в сегашния ни краткотраен и дързък, понякога безскрупулен, свят.
Затова и душата на нейното творчество е непокорна пред много от спорните правила на съвремието. Тя е от онова художествено братство, което чувства у себе си призванието на Човека и знае как да го изрази в своето творчество.
Повечето посетители на галериите, където излага свои картини, инстинктивно усещат това. Мнозинството специалисти и особено непредубедените хора, спират пред светлината и добрия дух, който вселяват нейните картини…

НАПРЕД! И БЪРЗО…

Оригиналните сюжети, с които Бъговска се представя на Декемврийския Изложбен салон на ARC Галерия в Чикаго, са само едната страна. Не по-малко впечатлява и вещината, с която ги е поставила на платното. Ако я сравним с картините й от изложбените зали в България преди няколко години, ще видим колко бързо е отишла напред. Погледнем ли любимата й тема – музиката, виждаме, че сякаш е извървяла пътя от древната панфлейта и цитрата до днешните електронни синтезатори…
Изглежда не може да се наслаждава на живота и на своето изкуство, ако не е влюбена и съпричастна с идеята, реалността и събитията. Духовната и физическата близост със сестра й Петя Бъговска, която пък е изцяло в сродния на живописта свят на музиката, са вдъхнали в показваните от Кина картини с музикален сюжет пълнокръвен живот и багри.
Още по-добре се чувства това в съвсем новите й композиции от усмихнатите лица и елементи от природата.
Тя улавя отлитащите мигове и ги превръща в ритмични образи от светлини и сенки, съхранили у себе си наред със спомена и усещането за светлина. Или лицата на познати нам хора от лудия градски ритъм. Виждаме ги на нейните картини успокоени, осенени от доброта и дори красиви в своята, дарена им от художничката, утопия именувана спокойствие и мир…

НОВОТО Е… РИТЪМ!

Но съвсем новото, което българската художничка ни показа през декември в Чикаго е темата Ритъм. Ритъмът като категория на движението, като моделиране на формата и като пространствени посоки.
Тя има предвид и природните елементи, изобразавящи спиралата във вид на охлюви, рапани и морски образования. Спиралата – като философска категория на движението намира живописен и пластичен израз в нейните композиции.
Макар и да стои твърде далече от някои днешни духовни и материални кичове (а може би точно затова) Бъговска по свята същност и темперамент принадлежи изцяло на модерното съвременно изкуство. “Ритъм”, представен ни в няколко композиции, създава усещането за движение, пулса на “живото” без начало и без край, красотата на една неочаквана среща с лек привкус на екзотика. Човек не осъзнава, че тези неуловими с един поглед форми са изплетени от сурова целулозна хартия и даже не иска да знае откъде започват, през какви картини и пространаства преминават и как накрая го хвърлят в дебрите на философията.
“Ритъм” на Кина е роден сякаш от везбата, създавана у нас през вековете от неуморните женски ръце – нещо особено подчертано у хората в Родопите. За тях Пенчо Славейков казваше: “Нашият народ е създал две велики изкуства – народните песни и шевиците”.

НРАВСТВЕНА ТЕМПЕРАТУРА

Но какво значи да разчиташ на нещо у себе си, дарено ти от прадеди и съдбата? Не ти ли стига талантът, даден от Бога, за да си добър художник, поет или писател?
Този въпрос е вълнувал още нашите плещести и бързоноги прародители в пещерите, Леонардо да Винчи, та дори и Малкият Принц, който не знае как да нарисува овца.
Само талант - това е малко или дори почти нищо, ако не прибавиш и труд от себе си.
Толкова дълбоко поразен от трудови страсти човек като Бъговска се среща рядко. Само българите, познаващи железните закони на най-работещият град в света – Чикаго - могат да се досетят как художничката намира време да нарисува и своите картини…Тук важи максимата на философа Иполит Тен, че “Природата е като сеяча, който хвърля шепи семена в нивата. Не всяко зърно дава добър плод. Необходима е определена нравствена температура, за да се развият определени таланти.” Вероятно такава нраваствена температура у художничката, дошла от топлото българско Славейно до нашето хладно, вече зимно Чикаго, е свършила работа.
Кина Бъговска е завършила Полската Академия за Изобразителни изкуства в Лодз. Тя има дълъг професионален опит в графичния дизайн, приложната графика и оформлението на книги. Има 20-годишна преподавателска дейност по графичен дизайн и реклама в Софийската художествена гимназия. Работи в дизайна на супермаркети и ресторанти в Чикаго. Член е на чикагската АRC Галерия.

ТЕМПО! ОЩЕ ТЕМПО!

Като робиня на свюята зодия на водач, тя е обречена да води, да дърпа напред, да влачи хора и събития около себе си – заедно и по време на своето изкуство. В тази си роля не знае пощада – нито за себе си, нито за околните. Затова и мнозина от тези, които работят заедно с нея, са й благодарни, макар и задъхани от нейното темпо…
Не много висока на ръст, в никакъв случай не шумна, превзета или арогантна, тя привлича вниманието към себе си веднага и у всички. Щом се появи, където и да е. Може да я харесват или не. Но никой не я приема с безразличие.
Тя не само се бори, но и успешно отстоява свободата си на човек и творец. В кръвта й е вложен динамита на вечното любопитство, страстта към знанието, успеха и победата…

БУНТАРСКИ РОМАНТИЗЪМ

И новата й изложба, както всички досега, е пълна със своеобразен бунтарски романтизъм към тъмните страни на живота. Няма нито един мрачен сюжет – нещо, с което сега са затрупани художествените галерии. “Семена от светлина”, “Да отвориш прозорец”, “Ритъм” – това са само наименованията на някои нейни експозиции и картините в тях напълно оправдават този оптимизъм.
Изложбата е сред онези мигове на душевен подем, които променят човека по неговия много труден днес път към Човешкото. Това е истинската цена на картините и художниците, към които принадлежи Кина.
Стоейки пред картините й в ARC Галерия, вече не вярваме на традиционните вопли, че изкуството е в криза. Картините й не остават само в залата. Те са като целебно биле, което влиза в сърцата на хората и те си тръгват заедно с него в късната чикагска вечер...