МОЕТО ИМЕ
Есеистични размисли на учениците от училище “Света София” на тема “Наречен съм така, защото...”

     Една от наи-хубавите български традиции е свързана с наследствените имена. Този красив обичай говори много за нашата народопсихология, за отношенията в българското семейство. В подновяването на името се крие дълбок символ. С това изразяваме почитта и уважението, признателността и благодарността към нашите деди.
         Кратките  есеистични размисли на учениците от училище “Света София” на тема “Наречен съм така,защото...” са поздрав към именниците, които вече са отпразнували своя имен ден, както и към тези, които го очакват. Бъдете здрави и щастливи!  
Елена Липкова

          Моето име е Иван.Кръстен  съм на моя дядо и така продължавам нашия род.Аз си харесвам името.То е едно от най-често срещаните имена в България.Някои от нашите владетели в миналото са носили това име.Старите хора казват:”От кал да си,Иван да си.”
Иван Стоилов-втори клас

            Мама и татко много харесват името Яна,защото е прекрасно и кратко българско име.Когато съм се родила те с радост са ме нарекли Яна.Има български народни песни,в които се възпява красотата на “хубава Яна”.Аз много харесвам и обичам името си.
    Яна Боянова-втори клас

             Аз се казвам Преслав.Това е хубаво българско име.Има град в България,който се казва Преслав.През 893 год.Велики Преслав става втора българска столица.В този град са царували два известни  български владетели-княз Борис първи и цар Симеон.Моето име също значи “да е преславен,славен или хвален.”Аз много си обичам името и харесвам ,когато хората ме наричат така.
Преслав Манчев –четвърти клас

               Моето име е Тодор.Родителите ми са ме нарекли така,защото това е българско име,а и моят дядо се казва Тодор.Харесвам си името,но предпочитам да ме наричат Тошко.Моето любимо име е Павлина,защото е името на мама.
Тодор Стоянов-четвърти клас

    Здравейте,
Казвам се Андрея и съм на 10 години.Защо се казвам така?Историята за избора на моето име е съвсем обикновена.Родена съм на 5 януари 1996г. в гр .Чикаго.Преди да се родя,родителите ми дълго търсили подходящо за момиче име.Те прегледали и книгата за имена.Спряли се на името Андрея,защото им е звучало много мелодично.На гръцки моето име означава “могъщество,величие.”Също така от Библията свети Андрея се нарича Първозван,защото пръв от Апостолите е бил повикан да тръгне след Христос.
          Аз много харесвам името си. То наистина звучи мелодично, като звън от утринна камбанка. Щастлива съм,че моите родители са ми избрали името Андрея.    
      Андрея Мирчев-четвърти клас   

         Аз се казвам  Теодор, защото съм роден на Тодоров ден.Майка ми винаги е харесвала името и не е могла да изпусне такова съвпадение.От гръцки името Теодор означава “Божи дар”.Смятам,че това са причините ,аз да се казвам така.
      Още от малък аз не си понасям името.Просто не ми харесва как звучи,прекалено официално е.Още от детската градина навсякъде бях записван Теди и всяко дете ме знаеше така.До ден днешен в училище никой не знае истинското ми име.
               Теодор Духнев-шести клас

          Всеки човек има име ,дадено от родителите му.По принцип, той трябва да е кръстен на роднина-баба или дядо.Аз се казвам Калоян и сам кръстен на прадядо си Иван.Може би се чудите защо съм кръстен Калоян вместо Иван.Родителите ми са ме нарекли така,понеже трябва децата да се кръщават на жив човек.Прадядо ми е бил починал и затова са ме кръстили Калоян,което означава”хубавият и умен Иван”.Така те са запазили християнската традиция за кръщаване.
         За разлика от някои хора,аз харесвам името си,защото Калоян е името  на един от най-великите царе в българската история.
               Калоян Славчев-шести клас

в. България, Чикаго, бр. 6, 2006