НИЕ СМЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЧУЖДЕСТРАННА ОБЩНОСТ В 12-ХИЛЯДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Интервю с Александър АЛЕКСАНДРОВ, който учи публична администрация и международни отношения в университета „Бокони”

Димитър КАРАРУСИНОВ

- Кое ви мотивира, за да предпочетете да учите в университета „Бокони” в Милано?
- Идеята да уча в Италия се зароди още преди да завърша средното си образование в  Италианския Лицей в Горна Баня. В училище имах възможност не само да овладея италианския език, но и да развия много контакти с Италия, както и да се запозная отблизо с италианската култура. Обучението съчетаваше българската и италианската образователна система, а италианската диплома за средно образование ми даде право да се запиша директно в италиански университет. В този смисъл, образованието в Италия при мен бе едно съвсем естествено продължение на обучението ми в гимназията.
Основната причина да избера именно Университета “Бокони” бе специалността “Мениджмънт на публичните администрации и на международните институции”. Тази специалност съчетаваше по уникален начин обучението в областта на икономиката и мениджмънта, публичната администрация и международните отношения: комбинация, която напълно отговаряше на моите интереси. Изглеждаше ми изключително перспективна. За избора ми допринесоха както големия престиж на Университета, така и водените разговори с възпитаници на Италианския Лицей, които вече се обучаваха в “Бокони”.

- Оправдаха ли се вашите големи очаквания за високото качество на образованието в този италиански университет?
- За щастие, следването в “Бокони” потвърди първоначалните ми впечатления както за Университета, така и за специалността, която избрах. Вече от позицията на човек, който е преминал през целия първи цикъл на обучение, и на който му предстои да се дипломира, мога да потвърдя високото качество на образованието в “Бокони”, както и високите изисквания към студентите. Учебният процес е организиран до най-малката подробност, а академичната среда стимулира развитието на интелектуалния потенциал и надпреварата между студентите. Напрегнатата ежедневна работа се превръща в истинско изпитание за всеки новодошъл и времето се оказва най-ценният ресурс. Що се отнася до моята специалност, мога да кажа, че тя ми даде много нови теоретически и практически знания и възможности за изява. Разнообразието от изучавани дисциплини бе голямо предизвикателство, но и удоволствие за мен, тъй като успях да си изградя един нов поглед върху икономическата система и организацията на съвременното общество и неговите институции. Впоследствие, желанието да задълбоча познанията си в тази област ме накара да кандидатствам в магистърската програма на Университета по същата специалност.

- Приятните изненади?
- Много приятно впечатление ми направи интернационалният състав на студентите и професорите, от които 10% са чужденци, толерантността и услужливостта на персонала, изключителната материална база, модерните сгради и услуги на разположение на студентите.

- Срещнахте ли проблеми, за които не бяхте подготвен?
- Разбира се, срещнах и много проблеми, като администрацията например. Установих, че “Бокони” има много тежък административен апарат. Голяма част от административните процедури са доста тромави и изискват голямо количество време и търпение от страна на студента. За съжаление се оказа, че Университетът не е изключение: подобни проблеми имаше и в другите институции, с които влязох в контакт, като започнем от издаването на виза в италианското посолство в София, минем през здравните осигуровки и болничната система в Милано и стигнем до абонамента за градския транспорт. Най-тежка обаче се оказа процедурата по изваждане на разрешително за пребиваване (задължително за всички чужденци извън ЕС): в най-добрия случай се изискват 3-4 посещения в полицията, изваждането на десетина документа, както и неприятното вземане на пръстови отпечатъци. За изваждане на разрешителното се чака обикновено от три до шест месеца, а самото разрешително трябва да се подновява всяка година.

- Най-впечатляващото събитие, свързано с университетската традиция?
- Много харесвам Деня на моята специалност (Giornata CLAPI), който се отбелязва всяка година в началото на май. Изключително ми допада фактът, че студентите и професорите могат да се съберат и в една съвсем неформална обстановка да обсъдят проблемите, постиженията и перспективите за развитие. Винаги са много интересни разказите на гостите, които са завършили тази специалност и успешно са се реализирали. Вечерята е  последвана от бурни танци, в които професорите са главните действащи лица.

- Какви възможности предлага „Бокони” за участие в програми на други университети?
- Програмите “Free Mover” и “International Exchange” (последната включва програмите “Socrates” и “Erasmus”) се състоят от един семестър обучение в чужд университет. Това може да е единствено първият или вторият семестър на третата година. Студентът избира самостоятелно кои изпити (максимум 4) от каталога на приемащия университет да вземе, като се съобразява с учебния си план. Признаването зависи изцяло от това дали професорът от “Бокони”, който е трябвало да му преподава по съответния предмет, ще одобри програмата на избрания изпит. Студентът може да вземе максимум 2 изпита, които не се съдържат в учебния му план и които могат да бъдат признати като свободноизбираеми само с разрешението на Директора на специалността. Разликата между “Free Mover” и “International Exchange” се състои в това, че първата програма е изцяло на разноските на студента (който плаща и таксите за обучение в приемащия университет, и таксата в “Бокони”), а при втората - студентът може да кандидатства за специална стипендия от “Бокони”, при това без да плаща такса за обучение в приемащия университет, а само в “Бокони”.

- Колко голям е интересът на студентите към тези програми? Кои са най-предпочитаните?
- Всяка година около 20% от третокурсниците се включват в някоя от програмите. Всички международни програми се ръководят от International Relations Office в “Бокони”, а участието в тях се определя на базата на централизирани класираня. Най-желаната програма е “International Exchange”: за нея “Бокони” има подписани двустранни споразумения със 120 университета в 41 страни (за съжаление, България не е между тях). Всеки кандидат за тази програма избира 5 от университетите-партньори на “Бокони”, като за всеки университет има определен брой места. Кандидатите се класират по успех и всеки кандидат се приема в този от петте посочени университета, в който все още има свободни места.

- Срещат ли се често българските студенти в „Бокони”?
- В “Бокони” има около 120 българи. Ние сме най-голямата чуждестранна общност в 12-хилядния университет. Поддържам контакти с повечето от тях по различни начини: срещаме се често в общежитието или в стола на Университета, на събиранията на студентската Асоциация “Млада България”, по българските купони в различни дискотеки и т.н.

- Най-вълнуващото за вас събитие през годината, в което са се включили и други българи?
- Най-интересното събитие определено бе концертът-представяне на България, който организирахме в “Бокони”.

- Какви са плановете ви за в бъдеще?
- След като завърших бакалавърската програма, смятам да продължа с магистратура по същата специалност в “Бокони”. Въпреки че е още рано за някакви определени професионални планове, засега желанието ми е след като завърша да работя в някоя международна организация, без значение точно в коя държава.

- Вашият девиз?

- “Не споделям твоето мнение, но бих дал живота си, за да можеш да го изразиш.” (Voltaire)