ЖЕЛАЯ ДА РАБОТЯ В ЧУЖДА ФИРМА С ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ
Интервю с КАТЕРИНА ГЕРМАНОВА, която учи „право” във Виенския университет
Димитър КАРАРУСИНОВ

- Може ли да направите сравнение за следването в български и австрийски университети?
- Системата на обучение в австрийските университети доста се различава от българската. Разбира се, и тук са посочени изпитите, упражненията, семинарните занятия, които трябва да бъдат взети по време на следването. Тук обаче студентът сам решава кога, кои и колко лекции да посещава и колко изпити да взима всеки семестър. Това има, както положителна страна, така и отрицателна, тъй като се удължава самото следване. Като цяло студентът има сравнително голяма свобода в избора на лекции, упражнения, предпочетени предмети или семинарни занятия.
- Как посрещат във вашия университет новите студенти?
- Две седмици преди началото на университетския семестър в моя факултет се организират информационни дни. Представители на студентския съвет от по-горните курсове консултират новите студенти. Всеки, който иска да учи право, получава разяснение кои предмети трябва да бъдат изучавани и съответно кои изпити да бъдат взети преди други. Разговаряме за възможностите за изготвяне на собствена програма на обучението в университета.
- Как протича един изпит във вашата специалност?
- Нямаме конспект. Професорът провежда изпита в присъствието на други студенти, които ще бъдат изпитвани. Преподавателите нямат право да изпитват насаме. В повечето случаи присъстват представители на студентския съвет. Различни професори, например, четат наказателно право, но изпитва само едно лице. Интерпретацията придобива голямо значение. Студентите се съобразяват с мнението на конкретния преподавател. Като се запишете за изпит и не се отпишете седмица преди датата, а не се явите - вие нямате право на изпит по този предмет в рамките на един семестър. Взимате си изпитите по други предмети.
- Кое събитие от университетската традиция ви е направило особено впечатление?
- Силно ме впечатли кампанията около изборите в студентския съвет. Австрия може да се гордее с нейните традиции в образователната система. Сред тях е и правото на студентите да имат свои представители в съветите. Всеки кандидат за студентския съвет представя в изданието на университета (а моята специалност си има даже списание) своите идеи и това, което би искал да промени в сега действащата програма. И колкото и странно да звучи за някой, който допуска по презумпция, че младите хора не са особено активни при процедурите, а си гледат главно сесиите, според мен са малко студентите, които остават безразлични към тази кампания.
- Обичайна практика ли е за студентите във вашия университет да се включат в програми на други университети през годините на следването ?
- Почти няма студент в австрийски университет, който да не е следвал един или два семестъра в друга държава посредством такава програма или да не обмисля сериозно тази възможност. Общите условия са да си студент, да си взел няколко от изпитите. Във всяка специалност имат конкретни изисквания по отношение на взетите изпити, понякога се посочва като условие нивото на владеене на езика, който се говори в съответната държава. Познавам студенти, които са участвали в такива програми. Някои от тях дори не са австрийци, но са заминали със стипендии.
- Как и къде се срещате с други млади българи, пристигнали да учат в Австрия?
- Само в моята специалност „право” във Виенския университет сме десетина българи. Понякога ходим заедно на партита, на по чашка кафе или бира разменяме мисли за това кой и как е решил своите проблеми… Повече сънародници има в Икономическия университет във Виена.
- Кое е най-интересното събитие, когато сте срещнали и други българи?
- Тази година най-тържествено отбелязахме Ботевите дни в Дом „Витгенщайн”. Много българи във Виена се събират за Великден, за 24-ти май, при гастроли на театрални състави и на концерти на български изпълнители. Особено ни е приятно като български студенти в австрийските университети да отбелязваме големият ни празник – денят на българските студенти.
- Как виждате вашата реализация след като завършите ?
- С удоволствие бих работила в чужда фирма с големи проекти в България.
- Вашият девиз или любима мисъл е ...
- Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
|