160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕВСЕВИЙ (ЕУЗЕБИУС) ФЕРМЕНДЖИН (21.ІХ.1845-25.VІ.1897) 

Д-р Йордан КОЛЕВ

Банатските българи са една от най-интересните общности в българската диаспора. Тя е с римокатолическо вероизповедание и се формира през периода 1738-1896 г. в историко-географската област Банат. Естествените географски граници на Банат са: на юг р. Дунав, на север р. Муреш (Марош), на запад р. Тиса, на изток планинските склонове на Карпатите. Областта е в границите на Хабсбургската империя от 1716 до 1918 г.

След въстанието 1688 г. и през първите десетилетия на ХVІІІ в. българи католици от Чипровци и от павликянските села между Свищов и Никопол минават Дунава и се установяват в подвластната на Австрия западна част на Влашко (Олтения). През 1736 г. тези българи се прехвърлят в Седмоградско (Трансилвания) и Банат. Първото българско селище в Банат, Стар Бешенов е основано 1738 г., второто - Винга - през 1741 г. Още при установяването си заселниците носят силна църковна и просветна традиция, имат кръг от образовани хора и изграждат храмове и училища. Те издигат от своята среда личности, които представят нацията ни по най-достоен начин.

На 21 септември 1845 г. в семейството на Лука Ферменджин и Агата Малкин се ражда син. Кръщават го Мартин. Детето е изключително любознателно и прилежно. Учи в местното българско класно училище и във францисканския манастир. На 17 години се замонашва и приема името Евсевий (Еузебиус). Средно и висше образование получава в унгарски и австрийски учебни заведения. Завършва философски и богословски науки във Виена, като посещава и лекционни курсове по история и филология. Изявява се като полиглот, овладявайки говоримо и писмено повечето от старите и новите европейски езици.

Високообразованият българин започва да работи като преподавател и свещеник. През 1881 г. отец Евсевий е повикан в Рим и му е поверен важен пост в ръководството на Францисканския орден. В продължение на 15 години той се грижи за францисканските провинции в Средна и Източна Европа, посещава всички манастири, храмове и училища от Адриатика до Балтика. Наред с пряката си каноническа дейност Е. Ферменджин работи като съставител на Историята на францисканския орден и си спечелва слава на учен, каквато друг българин историк не е постигнал. Успява да издири, обработи и издаде огромен документален материал за малко познатата история на Балканите през ХVІ-ХVІІІ в. Да направи достояние на научните среди в Европа и света миналото, настоящето и надеждите на населението на Югоизточна Европа, на своя български народ. С издаването на “Akta Bulgariаe ecclesiastica” (1887), “ Akta Bosniae potissimum ecclesiastica” (1892) и др. , той възстановява историческата памет за държавата и културата на българите, като неделима част от общоевропейската култура, за държавата и културата на бошнаците, на хърватите. Отец Евсевий е един от активните членове на Южнославянската академия в Загреб. За 15 години той сам успява да извърши такова количество работа, с каквото могат да се похвалят малко научни институти с големи екипи от специалисти. Висшият служител на францисканския орден, гражданинът на Европа и света Евсевий Ферменджин винаги е посочвал своя български произход, подчертавал е българската си идентичност.

Името и делото на Евсевий Ферменджин като учен, мисионер и родолюбец са все още малко познати в България и в диаспората. Има добър повод, 160-годишнината от рождението му да бъде чествана в България и в българските общности по света. Неговите публикации, специално ”Akta Bulgariae ecclesiastica”, вече библиографска рядкост, да бъдат преиздадени и много негови ръкописи, главно в унгарски, но и в други архивохранилища, да открият своите изследователи и издатели.