В АМЕРИКА БИХ СЕ ЗАНИМАВАЛА С ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ, А В ЕВРОПА - С ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ,
СПОДЕЛЯ МАРИАНА РАДЕВА В РАЗГОВОР С ДИМИТЪР КАРАРУСИНОВ

Мариана Радева завършва Американския колеж в София през 2000 година. Дипломира се като бакалавър по европеистика в Тъфт Юниверсити, Медфорд, САЩ през май 2004 година. Във времето септември 2002 – юли 2003 учи по специалността в Университета в Тюбинген, Германия. По време на следването си участва в изследователни програми на Международния институт в Бостън (2003), както и в Изследователския център в Блумингтън, Индиана и Прага, Чехия (2002). Участва в летния стаж в агенцията през втората половина на юли -началото на август 2004 година.

- Завършили сте бакалавърска програма по европеистика, но заминавате за САЩ с нагласата да изучавате социология...
- Да, така беше. Възползвах се от едно предимство на американската образователна система, че имам право да си сменя специалността в процеса на следването. И не завърших социология, а европеистика.

- По време на първи курс вие се върнахте през зимата в България и направихте срещи в социологически агенции...
- Интересувах се от чисто практическите измерения на социологията, от това какво точно може да се прави с тези знания, когато човек завършва.

- Повлияха ли тези срещи върху вашето решение да се преориентирате? Може би те ви дадоха възможност да преосмислите какво искате от себе си и специалността?
- Донякъде. По-скоро бяха важни, за да установя практическите позиции на социолозите и връзката с теорията, която изучавах.

- Смятате ли, че американската образователна система набляга повече върху фундаменталните проблеми и теориите?
- Оказа се, че както при преподаването на повечето хуманитарни науки в моя университет, така и при социологията се набляга повече върху общи теоритични положения, отколкото на конкретни методики. Това е характерно за хуманитарните бакалавърски програми в Америка – да развиват мисленето на студентите, желанието им да учат.

- Как се разви интересът ви към европеистиката?
- Бях заобиколена от хора, които (дори като американци от първо поколение) искаха да изучават нещо, свързано с корените си, родния език на родителите, историята.
Избрах да специализирам немски и източноевропейски изследвания. Попаднах на професори, които оцениха, че именно тази ориентация ще бъде предимство както за мен, така и за евентуалните институции, в които бих работила, тъй като съм българка, говоря езика и съм запозната донякъде с обстановката в региона, както и това, че се интересувам от други части на Европа.

- Къде в Европа продължихте обучението в рамките на програмата на вашия университет?
- Бе предвидено третата година студентите да прекарат някъде в чужбина. 40% от моя випуск заминаваха да продължат следването във Франция, Англия, Испания, по-малко – в Германия. Избрах Германия. С оглед на това, че исках да практикувам и немския език, който бях изучавала в България като втори чужд език освен английския, и да видя как стоят нещата в немскоговорящата част на Европа. Да преценя къде евентуално мога да се реализирам след като завърша.

- Виждате ли предимство в това по време на бакалавърската програма да учите в два университета в две различни държави?
- Определено, да. Невероятно предимство за чуждестранните студенти в Америка е, че ни се предоставя шанса да продължим следването в друг университет на друг език. Това е незаменим опит.

- Да се обърнем към контактите ви с българските колеги. Доволни ли са те от изучаването на политологията като наука у нас?
- Тези, които са от моя випуск и сега завършиха висшето си образование, са доволни от наученото. Сравнявам с моите колеги в Америка, които са учили същата наука, най-общо казано, но в друг университет. Българските студенти са по-подготвени, с повече теоритични знания са.

- Теоритични знания в каква насока?
- Имам усещането, че тук се изучава повече материал, повече книги се четат. Друг е въпросът, че може би не се набляга толкова на разискването на тези материали, колкото в Америка, където много професори в семинара особено държат на активната дискусия върху текстовете...

- Може би повече е лабораторната работа, отколкото у нас.
- По-скоро интерактивната работа между професора и студента. В американската система се набляга на участието в час, дискусиите, изказването на мнения.

- Какви са най-близките ви планове?
- Догодина искам още веднъж да се потопя в европейска среда. Отивам в дипломатическата академия във Виена, където програмата по международни отношения се използва като подготвителна година за евентуална магистратура. Сетне тръгвам обратно за Америка, но пак с ориентация към европеистиката.

- След следването – накъде? В Америка или в България?
- Ако биха били САЩ, то бих се занимавала с трансатлантически отношения, за да използвам факта, че съм източноевропейка, която е учила и в Западна Европа и в Америка. Интересувам се от тези общности и контактите между тях.
Ако е в Европа, бих се занимавала по-скоро с европейска интеграция.