КАЛЕНДАРНАТА ОБРЕДНОСТ Е ИЗРАЗ НА ДУХОВНОСТТА НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ,
споделя ЕЛЕНА ВОДИНЧАР в разговор с Димитър КАРАРУСИНОВ

Елена Водинчар е родена през 1976 г. в с. Городное, Болградски район, Одеска обл., Украйна. Майка й Стефанида Ивановна Водинчар е българка. Родителите работят в колхоза. Средно образование завършва в родното си село. През 1993 г. е приета в Комратския държавен университет, Молдова - специалност "Българска филология". След дипломирането си работи като учителка по български език и литература в Лицей-гимназия "М.Голубко", Чадър Лунга, Молдова. През 2000 г. е приета за редовен докторант в Етнографския институт и музей към БАН. Стажува в агенцията през 2004 година.

- Г-це Водинчар, кога бе първата ви среща с България?
- Пристигнах в България през 1994 година. По това време следвах българска филология в Комратския държавен университет в Молдова. Пътуването до България беше по повод на специализацията ми. Трябваше да се запозная с истинския български език, различен от този, който се говори в Бесарабия.

- Оттогава ли е вашата мечта да продължите професионалната си квалификация в България?
- Не мога да кажа, че решението ми се роди от първата среща с България. По-скоро е резултат от непрекъснатото общуване с преподавателите оттук, които бяха мои лектори в Молдова. С течение на времето осъзнах, че реализацията на идеите ми, на това, което искам да постигна в живота, е в България.

- Какви са професионалните ви планове?
- Те са в областта на етнологията. В момента приключвам докторантурата си в Етнографския институт и музей към БАН. Там мисля да се реализирам.

- Какво разглеждате във вашата дисертация?
- Темата ми е свързана с календарните празници на българските преселници в Бесарабия, и по-точно в три села - Кубей, Чийшия и Александровка, където живеят не само българи, но и гагаузи. Искам да изведа идентичността на календарната обредност, която те практикуват. Дали тя еднотипна с българския календар, с тази на молдовци, украинци, руснаци, или е присъща само на българите в Бесарабия?

- Защо избрахте точно тези три села?
- Събраният от мен теренен материал показва, че има прилики в календарната обредност, практикувана в тези три села. Те са разположени близо едно до друго в регион, населен с много българи.

- А какво е населението в самите села?
- Александровка е чисто гагаузко село, Чийшия е чисто българско, а село Кубей е обитавано от българи и гагаузи.

- Какви са особеностите на обредната система при тях?
- Календарната им система е идентична с българския балкански тип календарна обредност. Така ние можем да констатираме, че тези хора са преселници от Североизточна или Югоизточна България. В Чийшия са от Югоизточна България, тъй като се наблюдават някои елементи, присъщи на календара от този регион. Това може да се докаже по исторически път. До момента на изселването в Бесарабия, хората от Чийшия са сменяли местоживеенето си и в самата България. От Югоизточна България са се преселили в Добруджа и едва след това - в Бесарабия.

- Празничният календар ли свързва най-вече българите от Украйна и Молдова с българската духовност?
- Със сигурност, да.

- Кои са най-важните дни в празничния календар?
- Три обредни цикъла са доста важни и имат особено място в календарната система –Новогодишният, Великденският и времето между Сирни Заговезни и Голяма Богородица.

- В Бесарабия са строени много църкви още през XIX век. Поддържа ли се тази традиция и днес?
- Според мен бесарабските българи са по-всеотдайни към религията, отколкото хората в България. Дори по време на съветския период бесарабските българи са отстоявали своята вяра и духовност.

- Какво бихте пожелали на бесарабските българи в Украйна и Молдова?
- Да имат щастието да пътуват из България.