Олга Водинчар е родена през 1977 г. в село Огородное, Болградски район, Одеска област, Украйна. Завършва средното общообразователно училище в родното си село. През 1994 г. е приета за студентка във ВТУ Св."Кирил и Методий". Дипломира се през 1999 г. със специалност “теолог-учител по религия”. От 2000 г. е редовен докторант в СУ "Св. Кл. Охридски". Работи в областта на християнската етика. Подготвя дисертационен труд на тема "Развитие на богословско-етическа традиция в Киевската духовна школа".
Участва в летния стаж и програма "Диаспора" на Държавната агенция за българите в чужбина през 2004 г.

- Г-це Водинчар, родена сте в българско село в Украйна, там сте израснали, а откога сте в България?
- През 1994 г. кандидатствах и бях приета във Философския факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Вече десет години съм тук. България ми даде образование.

- Не сте се завърнали в Украйна след завършване на висшето си образование. Защо решихте да продължите тук професионалната си квалификация?
- Богословието е областта, в която работя. За съжаление тази наука още не се е развила в Украйна.

- Как “се отвори” възможност за подготовката на докторат в Богословския факултет на СУ?
- Кандидатствах по програмата на Министерството на науката и образованието, по постановление №103 на МС, и бях приета.

- Промени ли се вашето светоусещане през годините, в които сте в България?
- Безспорно. Гледам на проблемите с други очи. Обучението по български език в Украйна не трябва да е както сега –свободно избираем предмет, а да стане дисциплина в редовните училищни програми.

- Срещнахте ли в България много нови приятели?
- Познати - много, приятели – по-малко, но добри.

- Как посрещат българите в Украйна развитието на България през последните години? Засили ли се интересът към страната ни?
- Напоследък много българи от Украйна подават документи за българско гражданство. Очакват в България да настъпят големи промени след 2007 година. За съжаление, в Украйна все още не се говори за Европейската общност. Тук процесите са по-динамични. Държавата се развива с по-бърз ритъм.

- Отбелязват ли се традиционните ни национални празници в българските селища в Украйна?
- В общи линии, да. Има села, където чувам, че са на изчезване обредите и обичаите. Това е следствие на асимилационните процеси и е много тъжно. В родното ми село Чийшия и до ден днешен се поддържат непокътнати всички народни празници и обред