Тана БАРИ
“Айдахо стейт джърнъл”

Елена Желева не знаеше какво я очаква, когато преди четири години събра багажа си и напусна България. Тя не знаеше, че ще учи в Държавния университет в Покатело, щата Айдахо. При това Покатело се оказа град, който коренно се различава от родния й 30- хиляден град до гръцката граница. Първата й представа за Покатело бе от панорамна снимка – градът й се стори грозен и сив. Гъстите планини на България трябваше да бъдат сменени с горещия и сух климат на Покатело. Но Елена винаги е харесвала предизвикателствата:

“Това, което хората планират за живота си, не винаги се случва. Преди четири години не съм си и мислела, че ще дойда тук. Откриват ти се обаче големи възможности и ти не можеш да ги изпуснеш.”

Желева е една от 453-те студентки, която е учила за бакалавър в университета в Покатело – нейната специалност бе компютърни науки. Интелигентността, амбициозността и трудолюбието й са трите прилагателни, които са дошли в главата на шефката за чуждестранни студенти в университета Сюзън Форест, когато е чула името на Желева.

“Тя искаше да продължи образованието си. Идването й тук говореша достатъчно за нейната амбиция”, сподели Форест.
Преди да дойде в Айдахо, Желева е учила две и половина години бизнесадминистрация в Софийския университет. Но през януари 2000 г. е решила до продължи обучението си в САЩ.

“Нуждаех се от промяна. Тя ми даваше възможност да усвоя съответния език по-добре и да придобия нов културен опит”, припомня си Желева.

Това обаче не е било лесно.
Елена Желева трябваше да се издържа с работа и като кандидатства за стипендия. Семейството й няма достатъчно пари да финансира нейното образование. През първите три години от следването си в Покатело тя се трудеше в Колежа за бизнес, където програмираше база данни. През учебната година Елена имаше непълно работно време, а през летните ваканции работеше целодневно.

Не можеше през лятото да пътува за България, защото нямаше достатъчно пари. Родителите й са инженери, а брат й учи ядрена физика в София. Семейство Желеви живее на различни места в България.

Елена споделя, че за българите моралът не произтича от религията. Тя била много изненадана, че американците са на противоположното мнение.

Въпреки трудностите, с които се е сблъсквала, Елена е убедена, че движението и срещите с различни хора са много полезен опит за нея. “В Америка хората винаги разговарят с мен приятелски”, казва Елена. За нея бе удоволствие да живее в Покатело, да работи и да учи къмпютърни науки.

Тези дни тя ще трябва да напусне Покатело и да замине за Бърлингтън в щата Върмънт. Във Върмънтския университет тя ще учи за магистратура и ще специализира биоинформатика. Изследователите в тази област създават методи за решаване на проблеми, свързани с биологията.

Елена не знае с какво ще се заеме, когато приключи с магистратурата. Вероятно ще се опита да защити докторат. “Аз се отнасям гъвкаво към живота. Затова вземам решения, когато моментът назрее”, казва тя. Елена не иска още отсега да планира целия живот.
Стандарт, 12 август 2003