Елена НИКОЛОВА

На 23 май 2003 г. в Българската академия на науките се проведе тържествена научна сесия “Делото на Светите братя Кирил и Методий и европейските ценности”, посветена на 1140-годишнината от въвеждането в употреба на първата славянска азбука – глаголицата. Преди откриването се състоя церемонията по традиционното награждаване в навечерието на 24 май на чуждестранни българисти.

Наградите връчи председателят на Управителния съвет на Българската академия на науките чл. кор. Константин Косев. С най-високото отличие на академията – почетен знак “Марин Дринов” с лента, бе удостоен нашият сънародник от Руската федерация проф. д-р Георгий Дмитриевич Гачев. Многобройни са неговите заслуги в литературната история и теория, културология, философия. Сред научните среди той се ползва с името на блестящ ученик и продължител на делото на акад. Дмитрий Лихачов, осмислил цялостно ролята на българската литература и култура сред славянския свят. Теорията за ускореното развитие на българската литература създаде възможности за проникване в културноисторическия процес и механизмите на присъствието й като културологичен феномен. Трудовете на проф. Гачев и цялостното му дело на изследовател се радват на заслужена почит от страна на българската академична общност. Той вече е носител на званието “Почетен доктор на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и най-високата награда “Паисий Хилендарски”.

“Аз съм българин. От Брацигово!” – заяви проф. Гачев в словото си. Всъщност той е от Москва и е известен столичен професор. От Брацигово е неговият род. Георгий Гачев е син на известния учен Димитър Гачев, емигрант от България, преминал през всички перипетии на сталинския режим. Проф. Гачев изрази дълбока благодарност за високата оценка на академията за цялостното му научно творчество. Направи своеобразна равносметка на своя жизнен и творчески път, отдаде почит към паметта на баща си, а над всичко постави любовта към България, с която е свързан от малък до ден днешен и тя е осмислила целия му научен живот. Докладът на проф. Гачев в рамките на научната сесия – “Кирило-Методиевите традиции и Русия” бе задълбочен анализ на процесите на влияния и взаимодействия между българската и руската култура.

С Почетна грамота за заслуги към българистиката бе удостоена доц. д-р Валентина Колесник от Одеския национален университет. Нейният научен път също е свързан с изследване проекциите на българското присъствие в друга славянска страна. Докторският й труд “Българската антропонимия в Южна Украйна” е плод на многогодишната й работа “на терен” в селищата с компактно българско население. Доц. Колесник е член на Научното дружество на българистите в Одеса и много активно подпомага дейността на всички структури на българската общност в Украйна. Нейният доклад на тема “Процеси на дебалканизация на българските говори в Украйна” даде представа за развитието на българския език в говорите на преселниците, попаднали в друга езикова среда – предимно руска и украинска.

С колежката Райна Манджукова имахме честта първи да поздравим проф. Гачев и доц. Колесник от името на агенцията за заслугите им в развитието на българистиката и поддържането на българското национално самосъзнание и самочувствие на нашите сънародници в Русия и Украйна.

Научната сесия продължи с предвидените по програма доклади: проф. Боряна Велчева - “Първата славянска азбука – глаголицата”; проф. Светлина Николова – “Критическо или дипломатическо издание на Методиевия превод на Стария завет”; акад. Цветан Грозданов – “Светите Кирил и Методий в живописта на Балканите”; проф. Лиляна Мавродинова – “Бележка върху украсата на ранни глаголически ръкописи”; проф. Георги Попов – “Акростихът във византийската църковна поезия и в химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици”. Тематичното им многообразие даде възможност за цялостно осмисляне на делото на Светите братя. Докладите ще бъдат публикувани в издание на Българската академия на науките.