ЩАСТЛИВ ЮБИЛЕЙ
Професор Михаил Станчев на 50 години

Лазар ГЕОРГИЕВ
Специално за BG по света

Бяха изтекли няколко години от тържественото честване на 1300-годишнината на българската държава и в София пристигна на стаж харковчанинът Михаил Георгиев Станчев. В катедрата по история на СУ преподавателите приеха с радост младия доцент, който говореше на някакво старосливенско-котленско наречие и се усмихваше съвсем по нашенски. Ръководител му стана проф. д-р Мария Велева. Тя проявяваше почти майчинско чувство към бесарабския българин и не пестеше сили да го напътства.

Тогава го срещнах за първи път. Бързо се сприятелихме и до ден-днешен дружбата ни продължава да е все така искрена и сърдечна. Нито научната му титла, нито дипломатическата длъжност в украинското посолство попречиха на близостта ни, която от толкова години продължава да носи радост на двама ни. Интересите ни към съдбата на българската диаспора в Бесарабия, към участието на българите в политическия, икономическия и културния живот на народите от бившия Съветски съюз съвпаднаха и ние взаимно се обогатявахме. Журналистическият ми опит го привличаше и той в голяма степен се облегна на мен. Още в първите дни от престоя му в България в няколко редакции го посрещнаха с отворени обятия, приеха с готовност статиите му за Кръстьо Раковски и по други теми, публикуваха негови интервюта. Така, докато още беше в столицата, се роди брошурата “Из историята на българските преселници в Русия”, която бе отпечатана от Дружеството за разпространение на научни знания.

Престоят на Михаил Станчев в родината на прадедите му имаше изключително значение за оформянето му като българист. Неговите срещи и запознанства с различни по професия и звание хора, посещенията му в официалните институции, пътуванията из страната и особено в родните бащини краища – с. Кортен и гр. Котел, му помогнаха да осъзнае истинското си призвание в науката. В следващите няколко години сам или с проф. д-р Георги Чернявски той написа и издаде редица статии, студии и книги, които представиха Кръстю Раковски като държавник, дипломат и борец против тиранията на Сталин. Трите тома “В борьбе против самовластия: Х. Г. Раковски в 1927-1941”, “Между Москвой и Западом: Дипломатическая деятельность Х. Г. Раковского” и “Фарс крови”, излезли от печат през 1993-1997 г., са истински неръкотворен паметник за живота, дейността и борбата на Кръстьо Раковски от деня на раждането до смъртта му през 1941 г. Този тритомник е безспорен успех за историческата наука в света, но двамата учени не спряха дотук. Отговорно се заеха с нова поредица – представяне на архива на Лев Троцки, като през 1999 и 2000 г. се появиха първите два тома. Обнародването на книжното богатство на Троцки тепърва ще се оценява в световен мащаб.

С тази тема през 2000 г. Михаил Станчев блестящо защити в Софийския университет дисертационен труд за степента “доктор на историческите науки”. А неотдавна в Харковския държавен университет той получи професорска титла като специалист по история на международните отношения.

Проф. д-р Михаил Станчев е роден в Южен Казахстан, където родителите му са изселени до 1954 г. Баща му Георги Станчев през 1933 г. е обявен за “враг на народа”, арестуван и изпратен от родното село Кортен към Задполярието. По време на Втората световна война е преместен в Казахстан, където дочаква освобождаването и оневиняването си. Малкият Мишо расте в Кортен. После записва история в Харковския университет, където проявява жив интерес към археологията и научно-изследователската работа. Засилва се и интересът му към руско- и украинско-българските исторически връзки, към съдбата на българската диаспора в Бесарабия, Херсон и Таврия. Още като студент ІІ курс печели конкурс за научна разработка и получава премия. Участва в конференции, печата статии в научни списания…

Като учител по български език и литература в известното българско село Благоево (Голям Буялък), Одеска област, получих покана да участвам в насрочената през 2001 г. българистична конференция в Харков. Никога няма да забравя тази среща на украинска земя! Доц. Михаил Станчев беше в центъра на организацията и направи всичко българската делегация начело с проф. Ангел Велков да се чувства като у дома си. Не случайно след разпадането на СССР той пое кормилото на българистиката и досега достойно я представя като президент на асоциацията.

Името на Михаил Станчев е известно не само сред научните среди. През 1999 г. Киев го изпрати в украинското посолство в София – отначало като временно управляващ дипломатическата мисия, а после като политически съветник на титуляра-посланик. Това бе още една възможност украинец с българска кръв достойно да служи на двата братски народа, така както неговият герой Кръстьо Раковски авторитетно представяше СССР в Лондон и Париж и стоеше начело на правителството на Украинската република в най-тежкото следвоенно време.

Щастливецът проф. д-р Михаил Станчев има с какво да се гордее. За тези броени години, изпълнени с труд и успехи, той не само достигна върховете на науката, но и създаде здраво българско семейство и сега синът и дъщеря му със същата страст и упорство следват неговия професионален път.

За мен не остава нищо друго, освен от сърце да му честитя достигнатата 50-годишна кота и да му пожелая лек път и още по-големи успехи до следващата кота – стотната!