Слънце, зеленина, афиши, разноцветни балони, усмивки, детска гълчава - провежда се петият пореден Фестивал на детската книга в Сливен. Негов традиционен съорганизатор е Държавната агенция за българите в чужбина, наред с Министерството на културата, с Регионалната библиотека “Сава Доброплодни”, Областната и градската управа на Сливен и Асоциацията на книгоиздателите в България.

Скептиците предвиждат монотонност, повторения. Нищо подобно. Фестивалът става все по-интересен, по- многообразен, по-богат. Детските програми са изпълнени с оригинални хрумвания, с много въображение, с цветове и музика. Гостуващите писатели – все по-желани.

С тържествено слово кметът на община Сливен Иван Славов откри фестивала в Драматичния театър “Стефан Киров”. Интересна програма с много песни и сценки изнесоха малчугани от детските градини и от училищата в града. Силно впечатление направиха детският хор за забавна музика “Сините камбанки” и клубът по спортни танци “Сливен.”

Темата на тазгодишната кръгла маса беше “Националният фестивал на детската книга – идеи и перспективи”. Росица Петрова, директор на Регионалната библиотека откри заседанието. Тя характеризира фестивала като уникално явление в културния живот на страната, чиято цел е да срещне български детски писатели от страната и от чужбина с издатели, с библиотечни специалисти и с техните читатели, да се обменят мнения и становища за състоянието на детската книга и за нейните перспективи. По-нататък кръглата маса беше председателствана от представителя на ДАБЧ, който изтъкна приноса на агенцията за разрастване на обхвата на фестивала, за участието на български творци за деца от чужбина и тяхната роля като медиатори между двете култури – тази на националния архетип и новата, извън България, в чиято атмосфера творят в момента.

Интересно изказване направи преводачът на директора на Областната библиотека в Пейч (Унгария) - Йордан Бонев, българин, потомък на градинари, изселени в Унгария преди няколко десетилетия. Той разказа за Републиканското самоуправление на българите в Унгария, за работата с българската книга и начините, по които се стимулира четенето на българска литература сред нашето малцинство там.

Изразените становища по темата от българските творци извън границите на България, поканени от ДАБЧ, направиха силно впечатление. Златко Енев (Берлин, Германия), Радко Стоянчов (Босилеград, Сърбия), Таня Танасова (Молдова, преселена в Габрово), Денко Рангелов (Ниш, Сърбия) изказаха благодарност на агенцията, чрез която те участват във форума. Творците изтъкнаха, че няма друга институция в България, която с такава последователност и загриженост да ги приобщава към проявите от различен характер в България и да полага толкова усилия те да се чувстват като част от националната ни словесна култура.

След кръглата маса писателите се пръснаха в различни посоки според програмите си. Проведоха се множество срещи с читатели - деца и възрастни. Всички те прераснаха във вълнуващи рецитали, в откровени и топли събеседвания между приятели, като че ли отдавна сближени, макар че едва сега се запознаваха и едните се намираха в България, а другите отвъд границите й. Разговорката прекрачи годините, разстоянията, вековете. Оживяваха спомени от детството, спомени за корените. Писателите не смогваха да отговарят на въпросите. Както винаги – децата бяха най-любопитните. Разпитваха за всичко – за селцата и градовете, където са се родили и израсли творците, за предпочитаните книжки и игри в ученическите им години, за живота на децата в Сърбия, в Молдова, в Германия.

Двата фестивални дни доказаха за пореден път, че детската литература не е отслабила своето влияние, че битката между “мишката” и “книжката” не е така ожесточена, за каквато се опитват да я представят някои технократи и футурологични изследователи. Тази битка по-скоро иска да напомни на писателите, че трябва да се търсят нови форми, нови пътища към детското въображение, за да бъде пълноценно задоволено любопитството към непознатите вселени.