Българското училище в чужбина - специфика, проблеми, перспективи

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ЧУЖБИНА - СПЕЦИФИКА, ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ

Райна МАНДЖУКОВА
Гл. експерт в отдел “Координация и анализи”

Такова бе названието на Кръглата маса, инициирана от Държавната агенция за българите в чужбина и проведена със съдействието на Столичната библиотека на 21 юли 2005 г.

До момента агенцията поддържа връзки с близо 100 образователни звена в цял свят, твърде различни по статут, форма на обучение, финансиране и програма. Дали и в каква степен имаме основание да ги наричаме училища, бе един от “препъни камъните” в обсъжданията. Тук паметна ще остане репликата на Снежина Мечева, дългогодишен преподавател в Лондон: “Ако някой смята, че това не е училище, да го наречем българско “светилище” зад граница...”

Същинската цел на проявата е да се представят вижданията на агенцията за развитието, тенденциите и трудностите на българските училища в чужбина в задълбочен анализ на състоянието и ролята на тези родолюбиви огнища за запазването на българското самосъзнание сред сънародниците. Тези виждания, изготвени в Държавната агенция за българите в чужбина, бяха представени на Кръглата маса достъпно, атрактивно, придружени с необходимия илюстративен материал.

Информацията бе систематизирана въз основа на следните критерии:

Видове български образователни звена зад граница по статут (държавни, към посолствата, национални на приемащите страни с изучаване на български език, неделни и специфични)
Основаване и развитие (в периода от началото на XX век до настоящия момент)
Финансиране (от България, от приемащата страна, смесено и на самоиздръжка)
Учебна програма и изучавани предмети (извеждане на специфичната връзка между изучаваните предмети и общите цели на различните видове образователни звена)
Акредитация (класифициране на училищата по видове издавани документи за завършен курс на обучение или образователна степен)
Обобщение (изводи, проблеми, тенденции, задачи)

Представителите на българските образователни звена зад граница (26 учители, ръководители и създатели на български училища в 19 държави по света, включително от “екзотичните” Република Южна Африка, Китай, Сирия), както и останалите гости и участници високо оцениха представения от ДАБЧ анализ, като пръв , но успешен опит за систематизиране на наличната информацията за българските училища в чужбина с цел извеждане на основните особености, специфика, проблеми, както и предстоящите задачи . Трудът бе охарактеризиран като научна разработка с практическа насоченост и бе препоръчано да се публикува в специализирано издание.

Присъстващите изцяло се съгласиха с направените обобщения, посочените трудности, очертаните тенденции и предложените действия за решаването на проблемите.

Интересен и изключително полезен за всички се оказа споделеният опит на сънародниците ни, представили своите училища в цялото им разнообразие. Усилията на ДАБЧ първа да повдигне въпроса за обучението на българи зад граница като част от политиката на страната ни спрямо сънародниците по света получиха висока оценка от всички участници. Сред най-важните постижения на Кръглата маса бяха създадените контакти между съответните образователни звена в чужбина и България, както и между самите училища. Към агенцията бе отправено единодушно пожелание този форум да стане традиционен и да се провежда всяка година, но по възможност съвместно с Министерството на образованието и науката. С цел разширяване и систематизиране на връзките и изработване на единен подход към българското образование зад граница, присъстващите учители взеха решение да учредят Асоциация на българските училища в чужбина.

Срещата приключи, но и участници, и организатори си тръгнаха с ясното съзнание, че е положено само началото на една обемна, трудна, ала изключително благородна работа. Начало, ознаменувано от безпрецедентна международна учителска общност, възникнала тук, в София. Защото в Столичната библиотека влязоха 26 педагози – всеки със своите проблеми, недоволства и искания, а няколко часа по-късно излезе българското Учителство зад граница. Роден бе един мощен патриотичен феномен, с който Държавната агенция за българите в чужбина ще си взаимодейства тепърва и с чиято поява с право може да се гордее.

ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ:

Атанас ПИРИАНКОВ
Българско неделно училище в гр.Йоханесбург
Република Южна Африка

Специфичното за нашето училище e това, че започваме да работим с деца на 3 години. Целта ни е на тази възраст да ги подготвим така, че когато навършат стандартната училищна възраст, 7 години, вече да имат определени знания по български език. Системата, по която работим в тази група е на д-р Мария Монтесори. Тя е популярна по целия свят.

Няколко са причините да сформираме групата от 3 до 6 в българското училище. Една от тях е, че на тази възраст мозъкът на детето е като гъба: попива всичко, което му се предложи, всичко, до което успее да достигне, всякакъв материал. Този етап е много важен за развитието на човека. При нас, както и навсякъде, на 3-годишна възраст децата тръгват на детска градина. Така българските деца попадат в една английскоговоряща среда, където английският език звучи от сутрин до вечер.Те се виждат с родителите си за не повече от 2 часа преди лягане, а това е крайно недостатъчно, за да си създадат речник от български думи и да започнат да говорят. Необходимо е децата от 3 до 6 години да имат подходяща среда на български език, в която да обогатят речника си и да имат стимул да разговарят. В нашето училище те имат приятелчета българчета, виждат, че не са единствените, говорещи български, и по този начин у тях възниква желанието да общуват помежду си на родния език. Ето го и резултата от това: едно дете, което изобщо не можеше да говори български – разбираше родителите си, но не можеше да говори – след шестте месеца при нас вече съвсем спокойно успява да разговаряна български, без да се притеснява. Мисля, че това е добър резултат...

Снежина МЕЧЕВА
Българско училище към Посолството на Р България в Лондон
Великобритания

Българското училище в Лондон съществува от 1987 г. Четири години беше държавно. След това го закриха, защото нямаше пари и ние станахме самостоятелни и на самоиздръжка. Започнали сме с 23 деца, в момента са 130. Един учител, няма пари, няма стая за друг учител… Вече много малко деца се връщат в България, повечето се установяват в Англия. Всички деца, които са влезли в нашето училище в 1 клас, на 24 май знаят да четат и да пишат. Много от тях – от български бащи и майки! – не говорят на български, научават се при нас.

Моите впечатления са, че само трите държавни училища са покровителствани изцяло. В момента не плащаме наем на посолството, но това е временно решение. Много се надявам да продължи така, за да не се тревожим за утрешния ден и да не гледат на нас като на печалбари. Никой от нас не го прави за заплата, правим го заради децата. А в същото време в Министерството на образованието казват, че не сме училище! Как да не сме училище?! Като не харесват термина “училище”, да го нарекат “светилище” зад граница...

Ваня ВЕЛКОВА
Българско училище в Хамбург
Германия

Идеята за училище в Хамбург беше моя, тъй като наблюдавах развитието на детето си и видях, че не е достатъчно българският език да се говори само вкъщи. Споделих това с други родители, с тогавашния посланик и с аташето по културата в Берлин, както и с почетния консул (немец) на България в Хамбург. Всички изцяло ме подкрепиха. През 2001 г. започна обучението по български език, а 2003 г. целта ни беше да се създаде дружество с идеална цел. Една година подготвяхме устава с български и с немски юристи.

Много пъти съм обсъждала с родители как бихме могли да си сътрудничим с училища от други държави. Ние сме отворени към такива инициативи и с удоволствие бихме приели в Хамбург деца от всички държави и училища, музикални, театрални състави. Виждам всичко товаосъществимо и бих могла да го организирам с помощта на консула в Хамбург и на училищното настоятелство.

Желанието ни е тази среща да се проведе и догодина. Би било чудесно да се събираме всяка година, да обсъждаме проблемите си, да споделяме идеи, впечатления. Това е много обогатяващо за нас. Но бихме искали следващия път да има по-осезаемо присъствие от Министерството на образованието – по-голямата част от въпросите, които ни вълнуват, са в тяхната компетенция.

Маша ПОПИВАНОВА
Българско училище в Мелбърн
Австралия

Нашето училище в момента е в заключителния етап на подготовка. Ще го открием в началото на октомври. Ние сме трима инициатори на идеята за българско училище, въпреки че нито една от нас не е педагог: едната е инженер, аз съм икономист, третата е спортист. Решихме, че българският език трябва да стане номер едно след английския в Мелбърн и че училището ще е това, което ще обедини всички българи.

Това ще бъде училище, изцяло на издръжка на австралийската държава. Според техните закони учителите трябва да бъдат дипломирани в България, но в Австралия ще полагат изпити по български език и литература, по история и география, за да легализират дипломите си и да имат право да преподават. Всичко е за сметка на правителството, включително и курсовете, които завършват учителите. Родителите ще заплащат по 49 $ годишно на едно дете за учебни материали. От България искаме само малко помощ: трябва ни обща програма, която да е базата на изискванията за средно образование, за да се включи тази оценка в дипломата за кандидат-студенти. И учебници. Поне по един брой за всеки клас.

Боянка ИВАНОВА
Българско неделно училище към църквата “Света София” в Чикаго
САЩ

Българските неделни училища в Чикаго са три: към православните църкви “Света София” и “Св.Иван Рилски” и към евангелистката църква. Те не обхващат всички желаещи да изучават езика, защото разстоянията са големи. Новото при нас е, че от 2 години сме филиал на училището към посолството във Вашингтон . То е лицензирано, дипломите се признават. Обучението се води по норматив следващ програмата на обучението на децата в България. Финансираме се сами. Църквите ни приютяват, но плащаме отопление и електричество. Помагалата се заплащат от родителите. Те внасят и минимална такса за материално стимулиране на учителите, които правят това в събота и в неделя извън другите си професионални задължения.

Смятам, че трябва да има единна образователна политика за обучение на децата зад граница. Как ще измерваме ние ефективността на образованието, ако няма разработени стандарти. Липсва и развита общовалидна система за администриране, контролиране и координиране на образованието зад граница.

Искам да изкажа благодарност на Държавната агенция за българите в чужбина. Чест ви прави, първи поставяте проблема за обучение на децата в чужбина и се надявам в скоро време с общи усилия да успеем да разрешим поне част от проблемите.

Мариана ВАСИЛЕВА
Българско отделение в Училището за национално възраждане, гр. Павлодар
Казахстан

Слушам колегите си и си мисля, че колкото една българска общност зад граница е по-бедна, толкова с по-голям ентусиазъм и жар работи. Може би сме свикнали да се задоволяваме с много по-малко неща. Българската общност в гр.Павлодар и изобщо българските общности е Казахстан пишат историята си от 100 години. Те са второ преселване – бесарабски българи, които в началото на миналия век по време на Столипиновата реформа са заминали за Средна Азия да усвояват пустеещите земи. Живеели са в изключително тежки условия, но са успели да съхранят българския език и най-вече желанието този език да бъде предаван и на техните деца и внуци.

Нашето Училище за национално възраждане е създадено към Министерството на образованието и науката в Казахстан по предложение на първата сесия на Асамблеята на народите на Казахстан. Асамблеята е структура, ръководена от самия президент и дава възможност на всички народи да възраждат и възстановяват езика, културата и традициите си. Тук използвам случая да изкажа огромната си благодарност на Министерството на образованието и науката в България, тъй като благодарение на тях в Казахстан има български преподавател. Българите там сами не могат да се справят – доста са асимилирани, езикът е загубен.

Проблемите са ни свързани с възможността да се снабдим с български национални костюми, колкото и странно да ви звучи това. За децата е важно да се изявяват, да показват това, което са научили, а ние не можем да излезем на сцена, защото нямаме костюми. Иска ми се да се обърна към богати български общности с молба да ни помогнат в това начинание. Иначе самото училище е прекрасно като организация. То ще продължи да се развива, тъй като е създадено в една многонационална страна, в която стабилността, мира и съгласието трябва и ще бъдат съхранявани.

Тотка РОМАНОВА–УДУД
Българско неделно училище в гр.Линц
Австрия

Нашето училище получава помощ единствено от Агенцията за българите в чужбина. От Посолството във Виена и до момента не са се обадили поне да ни поздравят за направеното. Оставам с впечатлението, че България зачита само това, което тя финансира. Ннеделните училища са извън нейните интереси. А ние учим децата си да не забравят българските традиции, ушихме със собствени сили костюми, организирали сме танцова група за големи и за малки, правим концерти за всяко едно голямо събитие – било то за 3 март, 24 май. Миналата година отбелязахме 125-та годишнина от създаването на българо-австрийските отношения. И всичко това на собствени разноски! Но питам: докога няма да има никаква подкрепа от нашата държава? Ние популяризираме българската култура, езика. След две години, да се надяваме, ще влезем в европейската общност. Те трябва да знаят нещо за нас. Ние даваме всичко от себе си, но ако не получим помощ от държавата, има опасност в един момент ентусиазмът да се свърши.

От все сърце приветствам тази среща. Дано не е последната, дано догодина пак се съберем тук и да се похвалим, че някой ни е чул и ни е помогнал.

Мая КЪНЧЕВА
Българско училище към Постоянното представителство
на България в ООН, Женева
Швейцария

Аз представлявам училището в Женева. Вече 19 години съм там и преподавам благодарение на това, че преди мен имаше една директорка, която създаде училището. В началото то беше финансирано от Министерството на образованието, а сега е на самоиздръжка. Родителите плащат символични суми, за да може да съществуваме.

Смятам, че програмата, особено по литература, трябва да бъде адаптирана към нашите условия. Не мога сама да я коригирам, трябва да я спазвам стриктно, защото много от децата се връщат в България и не бива да не знаят това, което се изисква. Ако съм сигурна, че няма да има матури, по мои собствени виждания бих съкратила някои неща, които не са толкова важни, за да мога да обхвана целия материал. Преди министерството ни събираше на семинар след края на учебната година. Обсъждахме проблемите, плановете, новостите. Не знам защо се прекрати тази практика, беше много полезна за всички.

Галина ИВАНОВА
Неделно училище към Областния център за българска култура, гр.Болград
Украйна

Болгардският район се състои от 19 села, 15 от които са български. Във всяко село има украинско училище с часове по български език. В Болградската гимназия българският език се преподава 5 часа седмично, в селата – по 1-2 часа. Това е много малко. Затова много деца от селата се обръщат към нас в Центъра за българска култура да ги подготвяме за кандидатстване за България. Преподаваме история, български език и литература. Програмата е съставена от нас въз основа на това, което е необходимо на тези деца да кандидатстват по ПМС № 103. Проблемът е, че с всяка година учениците ни намаляват. Ето тази година Министерството на образованието определи за Одеска област 49 места, а желаещите да кандидатстват бяха едва 45. Една от основните причини е в това, че българските дипломи не се признават в Украйна. Трябва не само да легализират документите си, но и да минат 8-9 месечни курсове, които са срещу заплащане. А знаем, че има подписано Споразумение между двете държави дипломите да се признават. Във връзка с това искам да помоля Министерството на външните работи, Министерството на образованието, да се преразгледа това Споразумение с Украйна.

Ясмина ТОДОРОВА
Основно училище “Моша Пияде”, гр.Димитровград (Цариброд)
Сърбия и Черна Гора

При нас изучаването на български език е съвсем различно. Повечето жители от Димитровград (Цариброд) са българи. Родителите, когато записват децата си в първи клас, имат право по закон да определят дали искат те да бъдат обучавани на български език, двуезично или с 2 часа български седмично. Обикновено родителите избират последното – 2 часа. Програмите и учебниците са от Министерството на просветата в Сърбия и Черна Гора. Букварът е още от времето, когато аз бях ученичка. Тогава се казваше “Прозорче към света”, сега е просто Буквар. Свалена е само снимката на “другаря Тито” от корицата, а останалото е същото. Нашите деца слабо владеят български език, понеже вкъщи си говорят на нещо смесено от сръбски и български. Така, тръгвайки в първи клас, те се запознават едновременно с 2 чужди езика, защото не знаят както трябва и българския, и сръбския.

Българското министерство на просветата даде възможност на учителите от нашите училища да се запишат във Великотърновския университет. Ние тази година през юни се дипломирахме там и получихме висше образование. Това много трудно бихме постигнали в Сърбия и Черна Гора, понеже е скъпо за нас. Затова от името на всичките колеги от Цариброд и от Босилеград благодаря за тази възможност.

Искам да споделя и една тревога. Имах ученик със сръбско презиме, поради което не му се налагаше да учи български език, и едно момиченце – много трудолюбиво и старателно, участва в олимпиади по български и т.н. И двамата кандидатстваха в България. Момичето отпадна, а момчето, което въобще не е учило български език, бе прието. Иска ми се приемът в българските университети по ПМС № 103 да бъде някак си регламентиран: ако не иска да учи български, да няма възможност след това да използва тази привилегия за обучение в България. Университетът трябва да е и стимул, за да учат децата български.

Тица ЦВЕТКОВА
Основно училище “Моша Пияде”, гр.Димитровград (Цариброд)
Сърбия и Черна Гора

Нашето училище е отворено за сътрудничество. И това, което чухме днес, за тези “хоризонтални” връзки, наистина трябва да се осъществи. Да се свържем с училища в България, да си сътрудничим, да организираме семинари, да разменяме творчески състави. Всичко, което е свързано с културата, ние сме готови да приемем. За да бъде по-добра връзката между двата народа. И разбира се, трябва да работим много повече, за да се чувстват всички такива, каквито сме – българи.

Валерия ТОШЕВА
БСОУ “Д-р Петър Берон”, Прага
Чехия

Преподавател съм в държавно училище, което е изцяло финансирано от България. Няма проблемите, които се поставяха тук, но съм съпричастна към всичко, което чух. Радвам се, че ми беше предоставена възможността да участвам в тази среща. Бих дала две конкретни предложения. Всичко, което се каза днес, би останало едно добро пожелание, ако не работим по този въпрос. Именно затова предлагам да създадем Асоциация на училищата или образователните звена зад граница с група, която да работи по създаването на програми и по другите въпроси. Да излезем с една обща форма пред медиите и правителството. И другото нещо, което бих предложила, е да се създаде един фонд, примерно към Министерството на образованието или към ДАБЧ, който да финансира тези образователни звена. Ако ние самите не направим необходимото, всичко казано тук, няма да бъде реализирано.

Гергана ВЕЛИНОВА
Неделно училище към Хора на българските деца в Ню Йорк
САЩ

Хорът на българските деца в Ню Йорк съществува от една година. Създадохме го с огромната подкрепа и съдействие на моята преподавателка, оперната певица Стефка Евстатиева и пианистката Павлина Доковска. Много ни помогна и консулът в Ню Йорк – репетираме и работим в сградата на консулството. В момента в хора пеят 23 деца с тенденция тази година да станат 30. За повече нямаме място.

Как се стигна до организирането на училище към хора? Проблемът дойде от там, че децата идват да пеят, но не знаят български, не могат да четат и разбират текстовете, които им раздавам. Срещат трудности и с говоренето. А едно от правилата при нас е децата да говорят само на български, докато са в консулството, което е ужасно трудно. И амбицията ни е от септември да започнем занятия по български език. Вече осигурих част от учебниците. Сред родителите имаме квалифицирани преподаватели, които са съгласни да водят занятията на двете възрастови групи. Убедена съм, че за децата, които с огромно удоволствие учат песните, ще бъде много полезно и интересно да започнат да разбират тези текстове, да четат и да пишат на български. И кой знае, може един ден някое от тях да напише собствена песен на български език.