ПОЕЗИЯ ЗА ПОСВЕТЕНИТЕ

Мария ГАРЕВА

Дълбока лирика, интересно представяне. Това е най-сбитата формулировка за премиерата на поетичния сборник „Нататъка опитайте сами” от Таня Кольовска, организирана от Държавната агенция за българите в чужбина.
За книгата говори известната журналистка и поетеса Ива Николова.

И тази вечер оплаквачите на българската поезия останаха измамени. Новата стихосбирка на Таня Кольовска и пълната зала „Надежда” на Столична библиотека доказаха, че не само не загива изящното ни слово, но напротив, изживява своеобразен ренесанс. И още нещо: в случая то пристига при нас обагрено с нови цветове и нюанси, характерни за плодотворното съвместно битие на двете култури- италианската и българската. Вече дълги години Таня Кольовска разделя живота си между София и Рим, между родната култура и другата, приобщената. Резултатът от съвместното им съжителство е налице: сборник с талантлива поезия. Стиховете на Таня Кольовска са кратки, лаконични. Понякога прекалено. Често трудно се разбират при единствен прочит. Но умеят да предизвикат любопитството на читателя. А скоро и удоволствието му от добрата дозировка на емоцията и интелекта. Образите са странни, причудливи. Изплуват неочаквано, сякаш неканени и несъвместими. Съжителството им като че ли не би могло да бъде избегнато, защото се разбира, че ги свързва най-чаровната хармония – съчетанието на несъчитаемото. Вникването в смисъла и възприемането на красотата им стават постепенно,

понякога с помощта на следващите текстове. Тогава картината се избистря, открива се пълната гама на човешките ценности и изживявания.

Струва ми се, че в българската модерна поезия Таня Кольовска е най-далеч от така ширналото се словоблудство. Даже на моменти тя отива в другата крайност на словесната си пестеливост: до онези гранични състояния на изразните средства, в които само на косъм разстояние би минала отвъд думите, в друга действителност, за която са нужни свръх сетива, в друго измерение, където познатите ни мерки са невалидни. Прекрачвайки семантичния минимум, тази поезия на места създава впечатлението, че се рее в сферата на живописта и музиката, съперничи им по внушения, разгадаеми само от посветените. В тези мигове възприятието е най-приятно, най-пълноценно, най-истинско. Защото образът на премълчаното е дотолкова завладяващ, че читателят с удоволствие го открива, отдава му се безрезервно и нататък продължава сам…
Би било израз на лош вкус да бъда многословна тъкмо за тази книга. Затова ще добавя само още нещо: на представянето публиката оцени думите на Таня Кольовска, подканяше я многократно да чете свои стихове и остана много доволна, когато чу как някои от тях звучат на италиански език. Присъстващите поети, белетристи, приятели, любители на поезията щедро възнаграждаваха всеки прочетен стих с аплодисменти. Но видимо най-доволен от всички беше проф. Умберто Риналди, аташе по културата в Италианското посолство в България и директор на Италианския културен институт в София.