24 МАЙ ВЪВ ВЕЧНИЯ ГРАД
Мария ГАРЕВА
Няма съмнение. И никакво преувеличение: всички пътища водят към Рим. Особено на 24 май. Българи от цяла Италия се стичат към Вечния град, за да засвидетелстват почитта си към делото на Светите братя. Дори строгите работодатели са принудени да отстъпят пред заразяващото с искреността си преклонение пред делото на Първоапостолите и дават съгласието си за отсъствие в работен ден – разточително снизхождение според тамошните нрави. Даже на свежо зелената и преливаща от цветя италианска столица правят впечатление по-големите или по-малки групички българи, стиснали в ръка китка цвете, отправили се с просияли лица към църквата „Св. Климент”.
 |
Денят е слънчев, а по обяд - горещ. Говорят, че базиликата, в която е погребан св. Кирил – Константин Философ е една от най-големите в Рим. А се оказва тясна и малка да побере всички желаещи да почетат светеца. В „Св. Климент” е хладно, осветлението е оскъдно. Тъмнината е пронизана най-вече от безбройните свещи, запалени от нашенците и гостите.
Доростолският митрополит Иралион запява пред гроба на свети Кирил “Многая лета”. Отначало плахо, а след това и по-смело се извисяват гласовете на всички. На тържествената молитва присъства президентът Георги Първанов заедно със съпругата си и цялата водена от него делегация: заместник-председателят на Народното събрание Камелия Касабова, министърът на образованието и науката Игор Дамянов, Софийско-пловдивският епископ Георги Йовчев, писателят Недялко Йорданов, режисьорът Рангел Вълчанов, оперният бас Никола Гюзелев, главните редактори на
|
 |
| Базиликата "Св. Климент" |
Гробът на св. Кирил в Рим |
 |
вестниците “24 часа”, “Труд”, “Стандарт”.Дядо Иларион напомня, че първите думи, написани на българската азбука са били “В началото бе словото и словото бе Бог и Бог бе словото” от евангелието на Йоан. |
 |
| Доростолският митрополит Иларион |
Тържествената литургия в "Св.Климент" |
Държавният глава поднася на гроба на Кирил Философ венец с надпис “Поклон пред делото на св. Кирил. Георги Първанов, президент на Република България”. Словото му е кратко, вълнуващо. “Създаването на азбуката – казва той - отвори широко вратите за проникването на християнските ценности в българската култура и по този начин ни свърза с тогавашната европейска цивилизация. Бих искал да изразя гордостта на всички българи за това, че моята страна даде благодатната почва, за да могат да покълнат семената на Кирило-Методиевото дело. Бих искал да подчертая, че ние виждаме в онзи блестящ диспут, в който бе защитена идеята за нашата азбука, една от първите стъпки към реализацията за изграждане на обединена Европа, на Европа на разнообразието и на толерантността.” Президентът изразява своята и на държавата ни дълбока благодарност към папа Бенедикт VІ и към италианските власти за възможността да продължим тази красива традиция.
“Върви ,народе, възродени” мощно еква в криптата след словото на президента. Повече от 300 българи от Рим и цяла Италия са изпълнили базиликата до краен предел. Химнът на българската култура заразява и част от гостите - посланиците към Ватикана на Франция, Ирландия, Словакия, Хърватия, Египет и др.
Тържеството продължава в една от четирите най-големи катедрали в Рим “Санта Мария Маджоре”. Базиликата прокънтява от “Владику и свещеноначалнику” от Йоан Кукузел и “Господи, помилуй” в изпълнение на великолепния български хор “Аква-Делиа”.
Пред плочата, на която е изписано, че през 868 г. папа Адриан ІІ е осветил славянските книги, донесени от светите братя Кирил и Методий, президентът Георги Първанов приема приветствието на кардинал Бърнард Лоу.
Това свещено място - “Санта Мария Маджоре”- утвърдено през вековете с идеята за единение на християнството, и днес убедително показва взаимодействието между православни и католици и за преодоляване на новите предизвикателства пред тях, заявява Първанов. Той дарява на църквата икона “Св.Георги Победоносец с житията”. Българската делегация разглежда забележителната църква и се покланя пред части от яслата, в която е роден Исус Христос. Изключително ценна реликва в базиликата е и парче от кръста, на който е разпнат Христос. В параклиса на Богородица в църквата кардинал Лоу дава възможност на митрополит Иларион да благослови вярващите. Това е още един знак за желанието на православни и католици да намаляват разстоянието помежду си.
Сближаването на двете църкви и на държавите направи възможен разговора за предоставянето на част от мощите на свети Кирил на България. Това желание президентът Първанов изрази предния ден пред новоизбрания папа Бенедикт VІ във Ватикана. Такива жестове несъмнено ще укрепят мостовете между Изтока и Запада.
 |
Един от тези мостове е и българската църква „Св. Викентий и Анастасий”, предоставена на българската общност в Рим от папа Йоан Павел Втори в края на 2002 г. Намира се в самото сърце на Рим, до прочутите фонтани Треви. Архитектурата е типична за католицизма, но това не пречи българските икони, словото на отец Виктор и целият източноправославен ритуал да я превърнат в същински православен храм. Светата литургия събра в неделя, 22 май, повече от 50 българи. След службата се проведе среща с представителя на Държавната агенция за българите в чужбина и с консула в българското посолство г-жа Ермелина Пейчева. Разговорът беше многопосочен: за здравните и социалните осигуровки, за незачитаните от италианските власти български шофьорски книжки, за необходимостта от междуправителствени договори между България и Италия |
 |
| Отец Виктор по време на св.литургия в българската църква в Рим |
Паулина Тихолова, председател на Българската църковна община "Св.св.Кирил и Методий" в Рим |
за признаване на дипломите за висше и средно специално образование, за войнишката наборна служба и най-вече за същността, целите, задачите и дейността на агенцията. Доверието между гостите и българските емигранти постепенно измести първоначалния скепсис, разговорите станаха по-искрени, темите се сменяха непрекъснато, докато накрая всеки си тръгна с пожеланието за нови срещи и с удовлетворението, че българската държава в лицето на агенцията мисли за тях, старае се да е достатъчно осведомена за живота на българската диаспора, а оттам и да помага за разрешаването на проблемите пред нея.
Книгите за неделното училище, знаменцата, значките, списание „Ек” и най-вече географската карта на България и народната носия, подарени от ДАБЧ, предизвикаха възторга на присъстващите. Мнозина пожелаха да запечатат на фотолента доброто настроение и удовлетворението от срещата.
|