ДЕНИЦА ХРИСТОВА: НЕ ПОЗНАВАМЕ ЖИВОТА НА СЪНАРОДНИЦИТЕ СИ В ЧУЖБИНА

Агенцията за българите в чужбина ще издаде справочник на изявените българи по света

Интервю на Зорница ВЕСЕЛИНОВА

- Г-жо Христова, какво ви зарадва и какво ви разочарова в Държавната агенция за българите в чужбина? - Зарадва ме това, че агенцията има голям потенциал - може да постигне много в работата си с българските общности извън страната. Разочароваха ме немалкото трудности, породени от факта, че обществеността в България не познава достатъчно живота на сънародниците ни зад граница, че не е наясно с най-често срещаните проблеми на етническите българи, имигрантите и т.н. Затруднява ни и комуникацията с българите извън страната - очакваме от тях отговори на наши въпроси, но не можем да ги задължим да реагират в определени срокове. Всичко зависи от активността им, от умението ни да ги убедим, че ще им е по-лесно, ако обединим усилията си за решаване на проблемите. - Спънка навярно е и това, че агенцията е координиращ държавен орган. - Решаването на някои проблеми на българи в чужбина често не зависи от нас. В такива случаи се обръщаме към други институции - Министерствата на образованието, на културата, на външните работи и др. Напоследък например има много въпроси във връзка със здравните осигуровки, които сънародници зад граница трябва да плащат у нас. Другият голям проблем са предстоящите избори - българите в чужбина питат къде ще има избирателни секции, как ще се гласува и т.н. Има въпроси, отнасящи се до откриването на училища и възможността те да се лицензират от Министерството на образованието. - Колко са българите по света? - Точна статистика няма, броят им приблизително е 3 милиона. - Популярни ли са организациите на българите в чужбина? - Разполагаме с база данни за различни организации на българите в чужбина, но хората, членуващи в тях, все още не са голям процент от общия им брой. Защото тези организации не са достатъчно популярни. Това е обяснимо, тъй като в преобладаващите случаи в тях се работи на обществени начала, без заплащане и в напрегнатото всекидневие, в което свободното време винаги е недостатъчно, дейността на дружеството често не е сред приоритетите на хората. - Как осъществявате контактите с българите, които не живеят в родината?

Деница Христова е председател на Държавната агенция за българите в чужбина от пет месеца. Завършила е икономика на труда в Университета за национално и световно стопанство в София. Работила е в консултантска фирма за управление и развитие на човешките ресурси. Била е шеф на отдел и шеф на дирекция "Човешки ресурси и организационно развитие" в Министерството на икономиката. Владее руски и английски език. Омъжена е и има две деца. Снимка Ани Петрова

- Най-използваната форма е Интернет, другите са обичайните - телефон, факс. Най-резултатни са личните контакти, но поради ниския бюджет на агенцията те не са толкова чести, колкото е необходимо. За да се подобри връзката между българските институции и диаспората и между самите организации на българските общности в чужбина, издадохме каталог с адреси, телефони и и-мейли на български медии, училища, църкви, дружества и др. в чужбина. Това помага на сънародниците ни да знаят къде какво има. Повечето отзиви за каталога са отлични, но има и недоволство - оказа се, че част от информацията е неточна или вече неактуална. Доволни сме и от тази реакция, понеже успяхме да активизираме адресатите.

- Само в чужбина ли разпространявате каталога?
- Предоставихме го и на българските министерства, на други държавни институции и обществени структури. Целта е оттам да се изпращат съобщения в медиите, издавани за сънародниците ни в чужбина, за интересни събития, инициативи и др. Добре е държавните ведомства да разполагат с каталога и поради друга причина - пътувайки в чужбина, доста наши политици планират и срещи с българските общности.

- Колко и какви са медиите, издавани за сънародниците ни зад граница?
- Те са разнообразни по вид и тематична насоченост, въпреки че имат обединяващи елементи, характерни за всички: животът, проблемите на сънародниците ни в съответната държава и българската култура, като неизменен стожер и повод за гордост. Имаме сведения за повече от 60 електронни и печатни издания. Все още събираме информация тях, за тиражите им, за езиците, на които се списват или излъчват, за застъпената проблематика и др. След като осигурим всичко това, ще създадем мултимедиен продукт в три части на три езика - български, руски и английски. Първата част ще е за българските общности зад граница. Втората ще е за българската държавна и местна администрация, в която ще представим и областните градове с техните история, местоположение и културни традиции, с възможностите за бизнес, туризъм и др. Третата част ще е кратка история на България. Ще актуализираме уеб-страницата на агенцията. Там ще публикуваме и събитията, планирани от организациите на българските общности в чужбина.

- Срещали ли сте се с български общности в чужбина?
- Миналата година бях в Унгария (по случай 90-годишнината на тамошното дружество), в Албания и Украйна. Навсякъде ме посрещнаха много радушно. Трогнах се от народните хора, от рецитациите на български стихотворения. Не можете да си представите какво правят тези люде и как то въздейства. А един сънародник, живеещ в Унгария, ми каза: "Ние сме по-големи българи от вас, в България."

- Има ли разлика в поведението на етническите българи и имиграцията?
- Да, забелязва се такава разлика. Изразява се преди всичко в техния интерес и в исканията им към агенцията. В приоритетите ни е да набележим тези искания, да ги анализираме и да открием общовалидните елементи. Така ще можем да реагираме адекватно на ситуациите и да бъдем максимално полезни.

- Голямо ли е желанието на етническите българи да посетят България?
- Огромно е. Ние всяка година организираме детски конкурси за литературно и художествено творчество. В едно от есетата дете, което за първи път посещава България, пише, че в момента, когато преминало границата, почувствало особена тръпка, защото "кръвта помни". Имаме амбицията да поканим потомци на българи, живеещи в чужбина, на едноседмична обиколка из страната.

- Има ли интерес към детския литературен конкурс?

- По време на посещението ми в Германия по случай 3 март разговарях с учителки от българските училища в Берлин и Хамбург и те ми казаха, че децата вече са готови с творбите си, че искат да изпратят и свои рисунки.
- Какво правите за българчетата в чужбина, които не знаят матерния си език или го говорят лошо, които нямат информация за България или тя е недостатъчна?
- В сайта на агенцията (www.aba.government.bg) сме поместили много материали в помощ на децата и техните учители: електронно училище, програма за неделно училище, учебник "Българска реч", информация за литературния конкурс, който се провежда вече осем години. Освен това даряваме учебници, книги, касетки с вечните български песни и филми. Напоследък са много популярни неделните училища, където те изучават български език, история и география, майсторят мартеници и др. Изпратихме анкетни карти на всички български дружества зад граница. Техните членове трябва да отговорят какъв вид обучение имат, колко деца и под каква форма се учат, с какъв ценз са привлечените преподаватели и др., за да обсъдим как държавата може допълнително да помогне.
- Разполагате ли с информация за успели българи в чужбина?
- Да, дори обсъждаме идеята да издадем справочник за изявените българи по света. Подготовката на подобно издание е трудоемка и бавна, предполага задъбочено познание на диаспората, на най-изтъкнатите й представители в различни области - литература, изкуства, култура, наука, здравеопазване, бизнес и т.н. Към него трябва да се пристъпи внимателно, с точни критерии за темпоралния обхват, с прецизно избработен словник за лицата, които ще бъдат включени, с окончателно решение дали трябва да се обхващат само живите (както е в речниците от типа Who is who ) или да присъстват и заслужили хора, вече покойници (както е в други подобни справочници). Всичко това трябва да се обмисли внимателно. Затова не бързаме на този етап.
- Кои са по-активните в българските общности зад граница - мъжете или жените?
- С такава статистика не разполагаме, но впечатленията от срещите ми с българи в чужбина са, че жените са по-активните.
- Много ли са сънародниците в странство, които искат да придобият българско гражданство?
- Доста са. Въпросът за придобиване на българско гражданство е от компетенциите на Министерството на правосъдието. Към нас се обръщат хора с българско самосъзнание, които се нуждаят от удостоверение за български произход. Срещат се между тях и такива, които нямат официален документ, доказващ, че поне единият от предците им е българин. Те са основно от Албания, Македония, Сърбия и Черна гора. Откакто аз съм председател, документите се подават, обработват и получават на едно гише. Мисля, че нашите сънародници са доволни от нововъведението, тъй като им спестява много време.
в. Новинар от 18 март 2005

Снимка Ани ПЕТРОВА