АГЕНЦИЯТА И ДЕНЯТ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Райна МАНДЖУКОВА

  В дните около 29 октомври Държавната агенция за българите в чужбина съвместно с родолюбиви институции и организации за седми пореден път отбеляза Деня на бесарабските българи. Нека припомним на читателите, че на този ден – 29 октомври 1838 г. в гр. Болград бе осветен построеният от българите преселници храм “Свето Преображение Господне”. 100 години по-късно, във връзка с юбилея, инициативен комитет от България предлага денят на освещаването на храма да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. За съжаление, тогава хубавата идея не успява да се осъществи – започва Втората световна война. След дългогодишно прекъсване традицията се възстановява от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” през 1998 г. с подкрепата и участието на Агенцията за българите в чужбина. От тогава в дните около 29 октомври има много и разнообразни прояви, свързани по един или друг начин с българите в Бесарабия. Защото смисълът на 29 октомври е още веднъж да припомним на българското общество живата връзка между българите в Бесарабия и България. Да припомним ролята на тези наши сънародници в изграждането на държавата България такава, каквато е тя днес. Радостно е, че от година на година се разширява географията на празника, все повече хора в България научават за него и го отбелязват, а и самите бесарабски българи с благодарност приемат факта, че в празничния календар на България и те си имат “свой” ден. Така тази година Денят на бесарабските българи бе отбелязан в Благоевград, където ВМРО организира тържество за студентите от Украйна и Молдова, а българската община “Света София” в гр.Измаил (Украйна) покани за празника Фолклорния ансамбъл “Родолюбие” от гр.Тараклия (Молдова). Бесарабските българи, разделени от новите геополитически условия, празнуваха заедно...  

Главната инициатива на Държавната агенция за българите в чужбина бе

Научната конференция “Българите в Бесарабия – идентичност и съвремие”

Тя се проведе в аулата на Софийския университет на 29 октомври от 10 часа. Както обикновено, откриването й бе почетено от дипломати в посолствата на Украйна и Молдова у нас, от представители на Министерството на външните работи, на Министерството на образованието и науката, от кабинета на министър Фелиз Хюсменова. С благодарност откликнаха на нашата покана и най-добрите ни учени–изследователи на бита, езика и традициите на нашите сънародници в Бесарабия. Що се отнася до участниците, за тазгодишното издание на конференцията избрахме нов и, оказа се, много полезен формат: поканихме изключително млади хора от Бесарабия – докторанти в различни български вузове и в БАН. Огромен е интересът от страна на научния потенциал на Бесарабия. Заявки за участие подадоха над 20 души от различните институти на БАН, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и Шуменския университет “Константин Преславски”. Разбира се, всички те и преди са имали научни изяви в своята област. Но конференция, в която трибуната да бъде предоставена само на тях, бъдещите учени от Бесарабия и Таврия, се провеждаше за пръв път.При подбора на участниците изхождахме от идеята представенитедоклади да обхващат колкото може по-широк спектър от проблеми, засягащи и миналото на бесарабските българи като част от историята на българския народ, и техния днешен ден – в контекста на националното възраждане и взаимоотношенията с прародината.
Проф. Стефан Дойнов


Проф. Стефан Дойнов - безспорният авторитет по темата за бесарабските българи - изнесе уводния доклад. На една непозната у нас тема – участието на българи във формирането на националната политика на независима Украйна в периода 1917-1919 – се спря д-р Инна Манасиева от Украйна, наскоро защитила дисертация към Института по история на БАН. Оригинални етнографски разработки представиха Елена Воденчар (Украйна) и Галина Манолова (Молдова) – и двете докторантки в Етнографския институт с музей към БАН. Езикът на българите в Бесарабия както от диалектологическа, така и от социолингвистическа гледна точка бе темата на докладите на Наталия Пителова (СУ, “Св. Климент Охридски) и Лариса Домусчи (ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”) от Молдова. Освен темите, които традиционно са обект на изследвания за бесарабските българи, чухме изключително интересни проучвания в областта на топонимията и антропонимията. Те бяха представени от Алла Войникова (Украйна) и заместник-ректора на новооткрития Тараклийски държавен университет Николай Куртев (Молдова) – и двамата докторанти на проф. Тодор Балкански от Института за български език към БАН. В конференцията участва и първата (и единствена засега!) докторантка в Богословския факултет Олга Воденчар от Украйна.
Съветникът в посолството на Молдова Емил Жакота, Тетяна Кулик аташе по културата в посолството на Украйна и зам. председателят на ДАБЧ Йордан Янев
Във втората част на конференцията, посветена на днешния ден на българите в Бесарабия, се открои докладът на д-р Лана Мумжиева (Украйна), която ни запозна с изключително задълбоченото си проучване на параметрите на етнокултурното развитие на българската общност в Бесарабия в края на XX век. Някои конкретни моменти от това развитие, а именно изграждането на структурите на българите в Украйна и Молдова бяха тема на Мария Забунова от Молдова. Началото на организационния живот на сънародниците ни обикновено е свързано със създаването и на собствени – български – вестници. Преглед на основните аспекти в развитието на българския периодичен печат в Бесарабия бе направен от Надежда Кула от Молдова (ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”) и Надежда Иванова от Украйна (ШУ “Константин Преславски”). Интересни бяха и докладите на Татяна Брага (Украйна), изследваща одеските дамаскини, и на Татяна Караиванова и Мария Делибалтова от Молдова, които ни запознаха с творчеството на Мишо Хаджийски и Иван Вълков.
Участниците в конференцията

Висока оценка получи идеята ни да направим научна конференция в стил “бесарабските българи за себе си” от присъстващите гости – учени, представители на неправителствени организации. Проф. Тодор Балкански от изрази “изключително задоволство от това, че българите от Бесарабия вече имат свой сериозен научен потенциал” и нарече идеята на агенцията “изключително подходяща и навременна”, а председателят на Общобългарската фондация “ТАНГРА ТанНакРа” г-н Петко Колев ни благодари за “интелигентната настойчивост”, с която “провеждаме работата за поддържане на българския дух зад границите на днешна България”.
Своеобразно продължение на конференцията стана


Представянето на книгата “Първостроителят, ученият, човекът”

Сборникът е дело на Университетско издателство “Св. Климент Охридски” по случай 155-та годишнина от рождението на проф. Димитър Агура – преподавател, държавен служител и общественик, заемал ректорския стол в първото ни Висше училище четири пъти. Както е известно, родът Агура е дал на следосвобожденска България не само първия ректор, но и първия военен прокурор ген. Георги Агура; родът, чиито потомци са участвали в строителството на Националния Дворец на културата в София и на Световния търговски център в Ню Йорк – този род води своето началото от българското бесарабско село Чешмелий (днес Криничное), Болградски район, Украйна. Ето защо съвсем логично бе Държавната агенция за българите в чужбина съвместно със Софийския университет да организират представянето на книгата непосредствено след конференцията. Сборникът бе представен от проф. Георги Бакалов, който е и автор на предговора на книгата.Присъстваха някои от авторите на статиите Владимир Карабойчев, Никола Караиванов, и разбира се внуците на проф. Агура – арх. Атанас Агура и инж. Константин Агура. Приятна изненада за всички стана полученото в навечерието на празника поздравление от друг потомък на прочутия род.
арх. Атанас Агура Сборникът
Николай Агура живее в гр.Иличовск и е председател на най-новата българска организация в Украйна – Културно информационния център “681”. В писмото си той пожелава и “занапред да се чувстваме едно цяло и заедно да полагаме усилия в името на запазване на българския дух както в самата България, така и извън нейните граници”. А във връзка с честването на 155-та годишнина на именития си роднина предлага “средното общообразователно училище в с. Криничное (Чешмелий) да получи правото да носи името на проф. .
Внуците на проф. Димитър Агура и проф. Георги Бакалов на представянето на книгата Инж. Константин Агура, Райна Манджукова и Пламен Павлов

Димитър Агура”. “Във връзка с това, – продължава той, – като председател на българското дружество “681” и като потомък на прочутия род, се обръщам към всички присъстващи – представители на държавни и родолюбиви организации и институции с предложение заедно да направим необходимите постъпки за да се осъществим тази идея и още на първи септември 2005 г. новата учебна година в с. Чешмелий да започне в Средно образователно училище “Професор Димитър Агура”

Празникът отмина, но отвори много работа за делника. Тепърва предстои търсене на възможности докладите от конференцията да бъдат издадени в сборник. А за да се осъществи идеята с именуването на училището в с.Криничное, се изискват много и сериозни усилия на различно политическо, административно и обществено ниво. Смятам, че имаме възможностите и опита, а отминалите тържества донесоха и достатъчно мотивация, за да осъществим замисленото. Защото Денят на бесарабските българи не е само 29 октомври. Или поне не трябва да е така.