ИЗИСКАНА ГРАФИЧНА КУЛТУРА, СЪЧЕТАНА С ТЪНЪК ЖИВОПИСЕН УСЕТ И ПОЕТИЧНА НОСТАЛГИЧНОСТ

  С взаимните усилия на Държавната агенция за българите в чужбина и Посолството на Боливарска република Венецуела, на 24 септември 2004 в Галерията за чуждестранно изкуство беше открита изложба на българската художничка от Венецуела Ина Байнова.
Предлагаме словата на зам.-председателя на ДАБЧ д-р Йордан Янев и на художника Светлин Русев:		  

Йордан ЯНЕВ:

Ваше Превъзходителство,
Уважаеми дами и господа,
Приятели,

Днес България и Венецуела, отстоящи на десетки хиляди километри, се сливат в едно. Такова чудо е възможно да сътвори единствено и само изкуството. Ще повторим баналните истини, че то не познава граници, преодолява географската отдалеченост, кара ни да се опознаваме един друг, да се разбираме, да сме по-добри. Но, когато такова изкуство е излязло от душата на творец, носещ в себе си културата на два народа, тогава магията става по-лесно обяснима. И “главен виновник “ за това е нашата сънародничка г-жа Ина Байнова, с чието творчество имаме възможност да се запознаем за първи път на родна земя.

Днешната изложба има особен характер. Организирана по повод 30-годишнината от установяването на българо-венецуелските дипломатически отношения, тя не само се вписва в тържественото честване на този юбилей, не е само своеобразно отражение на традиционно добрите отношения между двете страни. Тя е и послание за задълбочаване и развитие на приятелството между двата народа.
Искам да изразя удовлетворението си, че благодарение на съвместните ни усилия с Националната галерия за чуждестранно изкуство и с любезното съдействие и патронажа на Негово Превъзходителство посланика на Боливарска република Венецуела г-н Саласар присъстваме на откриването на изложбата. Организирането и подпомагането на такива инициативи е един от приоритетите на Държавната агенция за българите в чужбина. Водени от желанието да покажем българската култура и наука като органична част от световния културен процес, ние многократно сме представяли или съдействали за представянето на творчеството на изтъкнати български художници, писатели, поети, учени, живеещи и творящи в България и в чужбина.

Но това е само една от целите, които се стремим да реализираме. Агенцията популяризира тяхното изкуство и наука навсякъде, където има българи и български общности. Няма да е пресилено да кажа, че за нас - като представители на държавна институция - това е не само задължение, а в известен смисъл се превърна и в своеобразна мисия спрямо идните поколения българи. Представянето на българската култура е нашият скромен принос за духовното единение на всички сънародници, пръснати от ветровете на историята в десетки страни на света. Защото това единение ни е необходимо сега, а още повече - в бъдеще.
Благодаря за вниманието и на добър час на изложбата.


Светлин РУСЕВ:

Уважаеми господин Посланик на Венецуела,
уваажаеми дами и господа,
приятели на Ина,

Една българка с необичайна биография - внучка на големия живописец Никола Михайлов, завършила геология в Софийския университет, тренирала баскетбол - от 1959 г. остава да живее във Венецуела, но всъщност е дете на света. Учи живопис във Венецуела, Англия, Кьолн, завършва графика в Хановер, преподава в елитни частни училища и академии, преминава през престижни изложбени зали във Венецуела, Германия и Швейцария и най-после решава, или се престрашава да покаже свои работи в България.

Не знам какво е накарало скитническата душа на Ина да потърси с изкуството си български приятели - носталгия, зов на изконното, артистична съизмеримост - Бог знае какво?! Като истински артист внучката на големия художник беше донесла тези изящни монотипии и графики, без предварителна уговорка, без да знае къде и кога ще ги показва...

Март месец Ина и съпругът й възторжено посрещнаха една наша групова изложба във Венецуела - нещо повече - мисля, че дори си купиха две графики от Румен Скорчев.
Обикновено, когато идва художник от чужбина, ние мислим, че ще видим нещо изключително и много често очакванията се разминават с качеството на това, което се показва в София. С Ина нещата са по-различни. Никой не е очаквал тази изложба, малцина са тези, които я познават от ученическите години, а като художник всъщност за нас се ражда с тази изложба. Едно закъсняло рождение, но за сметка на това детето е зряло, сериозно и професионално отговорно. Със свой път, със своя стилистика и постижения, съизмерими с най-доброто в съвременната графика. Без да робува на художествени пристрастия, Ина показва, че разбира и владее фигуративната форма, нейната cтpyктypa и израз не само не са й попречили, напротив осмислили са като състояние и пространствена организация нефигуративното начало в изкуството й. Изискана графична култура, съчетана с тънък живописен усет и поетична носталгичност определят цялостното й представяне в Галерията за чуждестранно изкуство. Фигуративните форми са включени в едно условно пространство, което с времето npeминава в самостоятелна пластическа организация, без да загуби емоционалната си определеност. Овладяна чувствителност, модерна форма и богата графична култура са изведени до пластическа поетика, в която рационално и ирационално органически са вплетени в дълбоко усещане за света на неуловимото. Светът на Ина Байнова, от една страна е личен и искрен, обърнат навътре към собствената душевност, от друга - е материализиран в художествена структура с универсални послания, без географски и стилово-пластически граници. Не знам Ина как се чувства - повече българска или венецуелска художничка? Венецуела е втората й, в определен смисъл и артистична родина. Мечтата й е да направи изложба в България - там, където в детските си години е драскала с въглен по плочките на домашната баня! В определен смисъл мечтата е реалност. Има изложба! За нас предстои истинското откриване на художничката - в пътя, изминала, за да стигне до тази изложба и обратно - от тази изложба към всички онези емоционални, духовни и професионални натрупвания, които са формирали Ина Байнова, направили са я артист и са я върнали в Българи. Ина си дойде в Родината през топлината на Венецуела. България откри Венецуела чрез арmстичните послания на Една Българка. Всъщност, една малка лична пътека към света на Ина Бaйнова очаква своите nътници.

На добър час!