ВИОЛЕТА ЙОРН РАЗКАЗВА В КНИГА ЗА УСПЕЛИТЕ БЪЛГАРИ В ГЕРМАНИЯ

Антоанета БАЕВА

	Виолета Йорн представи в сряда (2 юни 2004) в СУ "Св. Кл. Охридски" книгата "Българите в Берлин". Премиерата беше организирана от Държавната агенция за българите в чужбина и Катедрата по германистика. Изданието, възложено от Берлинския сенат, е на немски език. То е част от поредица под наслов "Заедно да живеем в Берлин", която представя различни общности в страната. Книгата за българите е 45-ата публикация. Авторката проследява българското присъствие в германската столицата от 1878 г. до наши дни. Публикувани са 60 интервюта и биографии на личности от света на изкуството, от бизнес средите, медицината и журналистиката. Книгата от 93 страници е в тираж 4000 и в Германия се продава на символичната цена от 2 евро.
Отляво-надясно: проф. Емилия Стайчева, Кони Димитрова, Виолета Йорн

У нас все още се търсят средства за издаването й. На корицата е снимка на "Булгарише щрасе" - улица, кръстена така по времето на Хитлер заради съюзничеството с България.
Виолета Йорн е родена през 1948 г. в Русе. Завършила е икономически техникум. След това следва българска и немска филология във Велико Търново. Работи като екскурзовод преводач в Рилския манастир и бъдещият й съпруг е от първата група, която води. Живее от 34 години в Берлин и сега работи като преводач към берлински съдилища и при нотариуси.
Книгата пише за четири месеца.

Започва разговорите си с хората, които познава, те я свързват с други. На всеки се задават четири еднакви въпроса: какво е било развитието им в България, по каква причина заминават за Берлин, каква е кариерата им в страната, положителни и отрицателни преживявания в Германия.

"Много хора споделяха неприятни спомени, но при редакцията ги зачеркваха. По този въпрос мога да напиша още една публикация", разказва Йорн.
Сред портретите на българи, учили и живели в Германия в началото на XX век, са на музикантите Аспарух Лешников (Ари), Панчо Владигеров , Златан Дудов, следвал кино- и театрална режисура, асистент на Фриц Ланг, художникът Никола Михайлов, ученият Иван Странски, Елиас Канети.
Сред съвременните имена са Георги Сергиев, успешен търговец, известен с дарителството си, медиците проф. д-р Кръстю Бетов и проф. д-р Делчо Настев, писателите Асен Асенов и Цвета Софрониева, актьорът Самуел Финци, оперната прима Ана Томова-Синтова. От музикантите са представени пианистът Панчо Владигеров-внук, Николай Бадински, композитор и концертмайстор,
тромпетистът Йордан Капитанов, саксофонистът Владимир Карпаров.
Според официалната статистика, публикувана в книгата, през 2002 г. българите в Германия са 4734, неофициално обаче се говори за около 10 000. Хората, които са в страната по икономически причини, по-лесно се адаптират от тези, които попадат там заради брак, смята авторката. По нейните думи германците винаги са имали проблем с възприемането на чужденците и са доста несигурни в обноските си с имигрантите. "Днес те живеят с тях един до друг, а не един с друг", пише тя в увода. "Съществува мнение, че когато човек говори добре езика, той вече е интегриран. Според мен това не е така. Интеграцията трябва да идва и от другата страна - германците също трябва да помогнат за нея", казва Йорн. На въпрос за основната разлика в мирогледа на българите и германците отговаря, че според нея българинът работи, за да живее, а немецът живее, за да работи. Емигрантите се променят, но повече на ниво поведение и обноски. "В родината си българите са много контактни, но в чужбина се усамотяват и рядко създават приятелства като в България", обяснява Йорн.

Съгласна е с тезата, че у нас с много усилия се постига малко, а на Запад с малко усилия се постига много. "Причината за това е, че тук хората се поддържат един друг. Чувстват се едно цяло. Българинът иска да изхвърли другия от лодката, а германците с общи усилия я движат", казва тя. Едно от доказателствата за това според нея е, че в Германия нямаме организация, основана и ръководена от българи, с изключение на студентската "Хъшове". В началото на XX век е съществувало дружество "Родина", което е помагало на бедните студенти.
На въпрос лесно ли се успява в Германия отговаря с думите на една от интервюираните в книгата, балерина, която казва, че за да просъществуваш, трябва да си пет пъти по-добър от германеца.

Книгата съдържа географско описание на страната, кратка история, обичаи. Интересна е частта, в която са изброени най-често задаваните въпроси в българския културен институт, като например "вярно ли е, че кимането и поклащането на глава в знак на "да" и "не" е с обратно значение на това в западните страни, вярно ли е, че имаме цар, нужна ли е виза за влизане в страната, къде е българското туристическото бюро, има ли български магазин и ресторант в Берлин, може ли в България да се теглят пари с кредитна карта, кой език е най-разпространен". Тъй като географската част представя България като рай, често й задават и въпрос защо българите напускат родината си - отговорът в книгата е, че основната причина е икономическа.
в. Дневник, 4 юни 2004